Сано не бе учуден, че Тода знаеше за теорията му и за заподозрените. Най-вероятно имаше шпиони сред войниците, които пазеха Хошина, и те бяха подслушали разговора му със Сано същата сутрин.
— Разполагам с нов заподозрян — поясни Сано, — но за съжаление не и с името му.
Той описа какво се бе случило в тайния храм на „Черния лотос“
— Единствената следа, която имам към този човек, е мъртвата жена, с която се е опитал да се свърже чрез свещеника от „Черния лотос“. Казвала се е Анемона. Смятам, че кралят дракон е някой неин роднина или близък. Надявам се да ми кажете коя е тя.
Тода се замисли, преравяйки за отговор огромното хранилище в паметта си. После каза:
— Не си спомням за убийство на жена с име Анемона. Жалко, че не разполагате с фамилията й. Кога е била убита? Как е умряла?
— Не знам.
— Може би ще ми кажете къде е било извършено убийството?
Сано поклати глава, давайки си сметка, че отговорът на въпроса му можеше да се окаже прекалено труден дори и за Тода, като се имаше предвид колко оскъдна бе наличната информация за престъплението.
— Както ви е известно, през годините в страната са ставали хиляди убийства — отбеляза Тода. — За да знам откъде да започна издирване на информация за Анемона, ми е нужно нещо повече от собственото й име.
— Нека предположим, че има връзка между Анемона и Хошина, дори и той да не е убиецът — каза Сано.
— Това би стеснило периода до последните двайсетина години, и то, в случай че убийството не е било извършено, докато Хошина е бил в детска възраст — отбеляза Тода. — Освен това би свело границите на престъплението до Едо или Мияко — двете места, в които е живял Хошина.
— Кралят дракон не би могъл да внедри Марико като своя шпионка в антуража на господарката Кейшо, ако нямаше сериозни връзки в режима на Токугава — каза Сано. — Трябва да е някой от бакуфу и член на висш самурайски клан. Едва ли има много убийства на жени с име Анемона, включващи мъж, който отговаря на тези критерии.
— Така е — потвърди Тода и изражението му се разведри от възможността услугата към Сано да не му струва чак толкова много. — А и престъпления, свързани с такъв човек, биха фигурирали в архивите, които се съхраняват в седалището на мецуке. Един момент да се облека и тръгваме.
Скоро бяха вече в разделената на сектори зала в двореца, където се помещаваше щабът на мецуке. Една-единствена лампа осветяваше отделението, където двамата преравяха книгите с подробно описани инциденти, свързани с васали на Токугава и силите на реда. Коридорите на двореца тънеха в тишина, а останалите отделения бяха пусти. Отрупани със свитъци, карти и ръкописи бюра очакваха агентите на мецуке, които все още си спяха по домовете, а в това време Сано и Тода проучваха архивите от последните три години, откакто Хошина бе дошъл да живее в Едо. Сано прехвърляше страници с описания на хора, убити в дуели или в престъпления от страст, разводи със съпруги и спорове за пари или собственост, най-различни протоколи, но никъде не видя и дума във връзка с убийството на Анемона.
Когато преминаха към архивите от Мияко, навън вече бе съмнало и през прозорците се процеждаше дневна светлина. Храмовите камбани из града взеха да бият, свиквайки свещениците на утринна молитва. Помещението се изпълни с хора, приглушени разговори и тютюнев дим. От напрежение очите на Сано взеха да смъдят, когато се зае с поредната папка, полагайки усилия да остане буден. Крайният срок, който дворцовият управител му бе определил по пладне, наближаваше застрашително, докато най-накрая йероглифите на името, което диреше, привлякоха замъгления му поглед.
— Ето го! — възкликна той към Тода, който с радост остави настрана папката, която преглеждаше. — Тенва, година втора, месец пети ден четвърти — след което бързо пресметна, — значи преди дванайсет години. Даношин Джирозаемон, командир от милицията, мъртъв, извършил самоубийство. Съпруга Анемона, мъртва, удавена. Безжизненото тяло на Даношин открито в собствената му лодка, носеща се по езерото Бива. С прерязано гърло, стиснал в ръка късия си меч. В дома му са намерени написани собственоръчно кратки обяснения на действията му. Според тях жена му и друг мъж, любовник на самия Даношин, са имали тайна връзка. Когато разбирал за това, Даношин решава да накаже съпругата си, като я хвърля в езерото, а после се самоубива, за да изкупи смъртта й, а и защото няма сили да понесе предателството на двамата, които обича най-много и които са му изневерили един с друг. Тялото на Анемона не е открито.