Обзет от триумф, Сано стовари юмрук върху книгата.
— Това трябва да е убийството, което стои в основата на похищението! Анемона е удавницата в поемата от писмото за откупа. След като тялото й не е намерено, тя и досега е в езерото… в двореца на краля дракон.
— Но Хошина не е убил Анемона — възрази Тода. — Сторил го е съпругът й, и то според собствените му признания. Защо някой ще иска екзекуцията на Хошина заради удавянето на Анемона? Няма смисъл.
— Въпреки това вероятно Хошина е играл някаква роля в убийството — предположи Сано. — Мисля, че той е бил мъжът любовник и на Даношин, и на Анемона.
— Знае се, че Хошина спи с жени, макар предпочитанията му да са към мъже — заяви Тода. — Ако той е бил любовникът, вината за смъртта на Анемона, макар и косвено, е негова, защото съпругът й я е удавил заради връзката помежду им.
— Някой скърбящ за нея може да е възмутен от факта, че Хошина е продължил да си живее така, все едно нищо не се е случило — предположи Сано, след като прочете повторно информацията. — Само дето написалият справката е пропуснал да спомене името на любовника.
— Може да го е направил съзнателно — каза Тода. — Всъщност какво е работил Хошина преди дванайсет години, когато Анемона и Даношин са умрели?
— Бил е детектив от силите на реда в Мияко — спомни си Сано. — Възможно е той да е разследвал двата смъртни случая. Грозял го е страшен скандал и вероятно е искал да се предпази. Може би е унищожил уликите, които са доказвали вината му.
— И се е постарал името му да не се появи в официалния архив — добави Тода.
— Ако предположим, че Хошина действително е бил третата страна в този триъгълник, съществува и още една причина да прикрива фактите — каза Сано. — По онова време той е бил компаньон на шошидай. Хошина не е искал господарят му да научи, че е задоволявал нагона си някъде другаде.
— Защото подобно прегрешение е можело да му струва поста — каза Тода, — както и шансовете да се издигне в бакуфу.
Изтощението и напрежението да разкрие самоличността на краля дракон до обед и да спаси господарката Кейшо, преди шогунът да загуби търпение и да стори нещо необмислено, не позволиха на Сано да изпита истинско тържество. Той разтърка уморените си очи и каза:
— Всичко това са само предположения. Макар и да съм убеден, че кралят дракон е някой, свързан с Анемона или Даношин, все още не знаем нито кой е той, нито къде се намира.
— Ще проуча имената на роднините им — каза Тода.
— Мога да проверя кои от тях са членове на бакуфу и живеят в Едо. Само че за целта първо трябва от хранилището да се изровят архивите на клана, след което имената да се съпоставят с хилядите от списъка на бакуфу, но това ще отнеме време.
А времето на Сано изтичаше.
— Повикайте колегите си от мецуке да ви помогнат — каза той и стана да си върви.
— Добре — отвърна Тода.
— Междувременно аз ще пробвам един кратък път към краля дракон. След като вече знаем онова, което научихме, ми се струва, че един разговор с Хошина ще бъде от полза.
Слънцето се бе издигнало над крепостта Едо, но гъстите дървета хвърляха плътна сянка върху стражницата, в която бе затворен полицейският началник. Макар че утрото бе ясно и въздухът не трепваше под бледосиньото небе, сиви облаци разпръсваха мъгла и дъжд върху далечните хълмове, вещаейки предстояща буря в града. Сано се отправи към кулата по каменната пътека върху ограждащата двореца стена. Пред вратата на затвора стояха трима пазачи.
— Отворете — нареди им Сано. — Искам да видя Хошина.
Стражите се подчиниха. Той влезе в сумрачното помещение, чиито каменни стени продължаваха да излъчват вече отминалия нощен хлад. Легнал на футона, Хошина спеше с гръб към Сано. Сано го срита в задните части, Хошина подскочи стреснат, извика и след като се претърколи, се изправи. Посегна към меча си, с който обикновено не се разделяше, но когато ръката му сграбчи празното пространство, върху замаяното му от съня лице се изписа паника. После разпозна Сано и въздъхна с облекчение, а гневът, който го обзе, му помогна да се събуди окончателно.
— Защо ме събуждаш по този начин? Забавно ти е да ме мъчиш?
— Трябва да поговорим — Сано би изчерпал съчувствието си към Хошина след всичко, което бе научил за него предишния ден.
— Какво се е случило? Откри ли нещо? — измъченото небръснато лице на Хошина се оживи от надежда за спасение. — Да не би да си заловил онзи, който ми навлече тази беда?
Притиснат от времето, Сано се въздържа да възрази, че неприятностите на Хошина произтичат от собственото му отвратително поведение.
— Не, не съм заловил краля дракон — отвърна той, — но разбрах доста неща. Защо не ми каза нищо за Анемона?