— Помощ! — изкрещя тя към пазачите. Вероятно бе превалило пладне и гласът й бе пресипнал от викане, а тревогата й вече преминаваше в паника. — Приятелката ми има нужда от акушерка. Моля ви, незабавно и доведете жена!
До момента в отговор пазачите само й изкрещяваха да млъкне. Този път някой стовари юмрук от външната страна на вратата. Ота, главният телохранител на краля дракон, заяви:
— Повече не се хващаме на номерата ти!
— Това не е номер! — кресна Рейко в отчаяние. — Влезте и вижте сами!
Всяко раждане криеше рискове и без опитна акушерка, която да се справи с евентуално възникнала с трудност, Мидори и бебето се намираха в смъртна опасност.
Не се случи нищо. Мидори пое рязко въздух и остана да лежи неподвижно, обзета от временно облекчение. Навън трещяха гръмотевици; дъждът трополеше по разбития покрив, проникваше през дупките и се стичаше върху нея. После вратата се отвори. Вбесен и обзет от подозрение, Ота нахлу в стаята с войнствено изражение, придружен от двама мъже. Стиснал меча си, той го насочи към Рейко и я принуди да отстъпи назад. Тримата приближиха Мидори и в този момент тя простена и се разтресе, връхлетяна от нова контракция. Ота и спътниците му отскочиха назад, стъписани от неподправената мъчителна болка. Лицата им изразяваха примитивното благоговение и страха на мъжа, сблъскал се с раждането.
— Нуждае се от акушерка — повтори Рейко. — Трябват й чиста вода, завивки и сухо удобно място, където да роди бебето си — твърдо решена да отстоява безопасността на Мидори, тя забрави за предпазливостта и нареди на мъжете: — Идете и съобщете това на господаря си! Незабавно!
Тримата се втурнаха навън, макар и очевидно не толкова стреснати от думите на Рейко, колкото обзети от нетърпение да се махнат. Рейко коленичи до Мидори и натисна с пръсти чувствителните точки по гърба й, опитвайки се да облекчи болките от контракциите. Мидори задиша тежко, госпожа Янагисава избърса лицето й; Кейшо надникна под полите на кимоното й, дебнейки за появата на бебето. Скоро Ота се върна. Жестоката му усмивка бе подигравателно опровержение на надеждата, изписана върху лицата на жените.
— Господарят иска да те види — заяви той на Рейко. Съпроводена от Ота и още двама пазачи, Рейко пое към двореца. Беше уплашена, сърцето й биеше до пръсване. Изкачиха се по някаква стълба и влязоха в едно помещение, изпълнено с тежкия мирис на тамян. Рейко усещаше страха си като тежък смразяващ товар в корема. Зърна врати, отворени към балкон, който гледаше към езерото. В следващия миг със силно скърцане една от преградите се плъзна встрани. От съседната стая се появи кралят дракон.
Този ден бе облечен в сиво копринено кимоно и черни панталони. Той се втренчи в Рейко с пронизващ поглед. За миг замръзна намясто и после тръгна към нея със странно неуверената си, но горда походка. Очите му бяха замъглени от умопомрачение и желание.
Ледената тежест в стомаха на Рейко нарасна, краката й се разтрепериха. Предстоеше й мъчителното изпитание, в което трябваше да направи компромис със себе си, за да спечели доверието на краля дракон. Тя се чувстваше печално неподготвена, въпреки че часове наред бе обмисляла поведението си. При все това бе длъжна да действа с хитрост, така че да го убеди да пусне и нея, и приятелките й.
— Добър ден, Анемона — поздрави я той с приглушен глас, в който звучеше неприкрита интимност.
Рейко си представи черна бездна, зейнала под нозете й. С чувство на безнадеждност тя прекрачи ръба й. Усети как духът й се устреми в дълбини, от които можеше никога да не излезе.
— Добър ден, господарю — имитира тя тона му, надянала някакво подобие на чаровна усмивка; насили очите си да засияят, вперени в краля дракон. Потискайки омразата си, тя коленичи и се поклони ниско с надеждата, че покорността й ще го обезоръжи.
Той се приближи до нея, облъхвайки я със задушаващата аура на тамян. Когато вдигна глава, Рейко видя и слабините му съвсем близо до лицето си. Изпита неистово желание да отскочи назад към стражите, които стояха зад гърба й. Вместо това обаче задържа дъха си и се втренчи в мечовете му и в дракона, избродиран с по-светла сива нишка върху кимоното му.
— Оставете ни — нареди той на пазачите.
Рейко се озърна и видя Ота, който спря по пътя си към вратата. Той й отправи предупредителен поглед. Макар че смирената й поза бе убедила господаря му, Ота явно се отнасяше с подозрение към мотивите й. Рейко знаеше, че той и останалите пазачи щяха да бъдат наблизо. Знаеше също, че не можеше да се и надява да победи краля дракон, ако не включеше в плана си и хората му.