Кралят дракон я наблюдаваше в очакване на отговор. Тя припряно се впусна в импровизации:
— Снощи почти не спах. Съзнанието ми бе изпълнено с мисли за вас. Непрестанно си спомнях за вашето докосване, погледа ви и възбудата от близостта ви.
Думите й идваха от неясни спомени за любовни поеми, които бе чела; пърхащите й мигли и дрезгавият задъхан глас имитираха актьорите в романтичните пиеси на театър кабуки, които бе гледала. Кралят дракон впери поглед в нея, задиша учестено и навлажни устни с език; тялото му излъчваше осезателни вълни на пламнала възбуда. Приближавайки се все повече до опасността, Рейко изпита изпепеляващо отвращение и страх, но въпреки това притисна свободната си ръка към гърдите си, сякаш наистина бе запленена.
— Копнеех да ви видя. Молех се скоро да се срещнем отново — прошепна тя. — Толкова съм признателна, че молитвите ми бяха чути и двамата сме отново заедно.
Кралят дракон погали страната й.
— Твоята смърт ни раздели преди дванайсет безкрайни години. Но и преди това не си принадлежахме. Онзи мъж… ненавиждам дори името му… застана между нас — в пламтящия поглед, който поглъщаше Рейко, избликна гняв. Ръката на краля дракон болезнено се сключи около нейната. — Той не те заслужаваше, Анемона. Беше жесток себичен мерзавец, който просто си играеше с теб. Как можа да го приемеш като свой любовник? Как можа да ме изоставиш?
Рейко се запита кой ли можеше да бъде онзи мъж и какво общо можеше да има той с похищението.
— Аз никога не съм го обичала — отвърна Рейко, защото това й се стори най-добрият начин да избегне диващината на краля дракон. — Вие сте единственият, който има значение за мен.
Сега сълзи удавиха яростта в очите на краля дракон.
— О, скъпа моя. Този човек ни отне толкова много — над балкона преминаха облаци, по листата се посипаха дъждовни капки. Изражението му помръкна. — Само ако можех по някакъв начин да ти върна онези загубени години и живота, който ти бе отнет.
Тук Рейко съзря благоприятна възможност.
— Може би има нещо, което сте в състояние да сторите — изрече тя тихо.
— Какво желаеш, скъпа моя? — той отпусна ръката й, но продължи да я гали с овлажнялата си длан.
Планът, който Рейко бе замислила, за да освободи себе си и другите жени от краля дракон, трябваше да почака, защото тежкото положение на Мидори бе по-важно от всичко останало.
— Приятелката ми всеки момент ще роди детето си — каза Рейко. — Бих искала да дойде акушерка.
За свой ужас Рейко усети как кралят дракон се отдръпна от нея, макар че тялото му остана неподвижно. Някаква невидима бариера се спусна зад погледа му.
— И дума да не става — отвърна той рязко. — Не мога да позволя тук да дойде някаква си жена, която после да разправи на другите какво е видяла.
Той притежава инстинкт за самосъхранение въпреки невменяемостта си, отчете мислено Рейко. Макар и достатъчно заблуден да смята, че тя е въплъщение на духа на Анемона, знаеше, че е извършил тежки престъпления, за които, ако бъдеше заловен, режимът на Токугава щеше да му наложи сурово наказание. Даваше си сметка за необходимостта всичко да остане в тайна.
— Но приятелката ми се нуждае от помощ. Иначе и тя, и бебето могат да умрат! — Рейко видя как по чертите на нейния компаньон пробяга раздразнение, и си даде сметка, че той изобщо не се вълнуваше от онова, което можеше да се случи с Мидори. Променяйки поведението си, Рейко изви устни в изкусителна усмивка и се приближи по-плътно до него. — Вие сте толкова добър, нежен и щедър мъж. Без съмнение няма да позволите една невинна жена и детето й да пострадат?
— Бих искал да изпълня желанието ти, но не е възможно — отвърна кралят дракон с глас, в който прозвучаха твърди нотки. — Освен това се намираме твърде далеч от място, където може да бъде намерена акушерка.
Сърцето на Рейко се сви болезнено от съзнанието, че освен това те бяха твърде далеч от всеки, който би могъл да им се притече на помощ.
— Тогава бихте ли ни преместили в по-хубаво помещение? — удобството вероятно щеше да помогне на Мидори, а и напуснеха ли кулата, може би бягството щеше да стане по-възможно. — Покривът тече, дъждът се стича по нас. Вечер става твърде студено, а през деня е твърде горещо — Рейко погледна краля дракон изпод смирено сведените си клепачи и продължи с нежните убеждения: — Това, което искам, е толкова малко.
Кралят дракон поклати глава непреклонен.
— Мъчително е за мен да ти откажа, но се налага. Кулата е най-удобното място, в което се охраняват затворници. Там и ти, и приятелките ти сте в безопасност.
Рейко бе обзета от отчаяние, защото с всичките си хитрини не постигна нищо друго, освен да разпали желанието на краля дракон за близост с нея. Изглеждаше невъзможно да спечели доверието му. Нима планът й бе обречен на провал? Нима жертвата й щеше да бъде напразна? В следващия миг бе обзета от вдъхновение.