— Жените инспектори от пропускателния пункт много добре си спомняха четирите дами — поясни лейтенант Ибе. — Всички други бяха идентифицирани. Те определено не бяха сред мъртвите.
Това бе твърде слабо успокоение за Сано и Хирата, след като съдбата на съпругите им оставаше неизвестна. Двамата си размениха тревожни погледи.
— Намерена е една оцеляла — обади се полицейският началник Хошина. Той бе широкоплещест и атлетичен, с ъгловато красиво лице. С амбиции да се издигне в бакуфу той се възползваше от всяка възможност да привлече върху себе си вниманието на вишестоящите. Сега изложи фактите, които очевидно бе научил от пътния патрул, преди да пристигнат Сано и Хирата: — Служителите са я идентифицирали — това е личната прислужничка на господарката Кейшо; казва се Суйрен. Била е с тежки рани и в безсъзнание. Войници я карат към Едо. Ако не се случи нещо непредвидено, утре ще бъде тук.
Може би тя щеше да каже кои са били нападателите, но какво ли щеше да стане с Рейко, Мидори, Кейшо и госпожа Янагисава в това време? Сано потисна чувствата си и наложи на детектива в себе си да извърши щателен разбор на положението.
— Извършен ли е оглед на района около мястото на засадата за някакви следи, които да ни подскажат къде са отведени похитените?
— Когато тръгвах, местните полицаи се бяха отправили натам — отвърна лейтенант Ибе. — Може вече да са открили нещо.
— Охраната на жените и двамата детективи, които изпратихме с тях, биха се сражавали с всеки, дръзнал да устрои засада на шествието — заяви Хирата, треперещ от усилие да овладее ужаса си.
— Имаше признаци, че се е водила битка, но не намерихме никакви трупове, освен на жените от антуража — поясни със съжаление лейтенант Ибе. — Ако от похитителите е имало убити, другарите им са отнесли труповете.
— Убили са придружителите на знатни особи и са изклали цял ескадрон войници на Токугава. Отнесли са труповете на своите и са отвлекли четирите жени. И никой не е видял нищо?
— Този отрязък от Токайдо преминава през планински терен — каза Хошина. — Има места, където пътят от едната страна е ограден с високи скали, а от другата — със стръмна пропаст. На две от тези места са били струпани грамадни дънери. Шествието е било приклещено между тях.
Без да бъде лично засегнат от извършеното престъпление, Хошина сякаш изпитваше някакво удоволствие от случилото се, поради което отдавнашната неприязън на Сано към него се засили още повече.
За пръв път двамата се бяха изправили един срещу друг по време на едно разследване на убийство в Мияко. Откакто дворцовият управител го бе назначил за полицейски началник, Хошина възприемаше Сано като съперник, търсеше всякакви начини да се докаже като по-добър детектив и постоянно подриваше авторитета му. Естествено бе да посрещне със злорадство вестта за нещастието, сполетяло Сано.
— Никой не е минал по време на нападението, тъй като движението е било спряно от преградите и пътуващите са изчаквали пътят да бъде разчистен — завърши Хошина.
„Някой не е пожалил сили и средства да наеме достатъчно хора и да организира засадата“, отбеляза мислено Сано.
— Свободен си — заяви на лейтенант Ибе дворцовият управител. — Ще останеш в казармите на крепостта, в случай че се наложи да отговориш на още въпроси.
Веднага щом един от стражите изведе Ибе от залата, шогунът избухна:
— Не проумявам как всички вие… ъ-ъ… можете да си седите тук и да си бъбрите, докато майка ми е… ъ-ъ… оставена на милостта на такива жестоки злодеи! Толкова ли сте безсърдечни?
— Трябва да запазим спокойствие и трезво да обмислим фактите, за да решим как да действаме — каза Янагисава.
Токугава Цунайоши го прониза с гневен поглед.
— Много ти е лесно да си спокоен. Всички знаем, че си студен и себичен грубиян, комуто е все едно дори и ако жена ти… ъ-ъ… изчезне от лицето на земята!
Шогунът бе много привързан към Янагисава, почти никога не го критикуваше и сякаш не забелязваше грешките му, но сега тревогата бе изострила ума и езика му. Старейшините потрепериха при тази лична обида, но Янагисава остана привидно невъзмутим.
— Аз съм силно обезпокоен за безопасността на съпругата си — възрази той.
Макар че не беше влюбен в жена си, тя бе роднина на Токугава и по тази причина представляваше ценна собственост, осъществяваща семейната му връзка с режима, и Сано бе наясно с това. А тежко на всеки, който посмееше да открадне каквото и да било, което принадлежеше на Янагисава.
Шогунът непохватно се изправи на крака. Задъхан от гняв, той заяви:
— Ще изпратя цялата армия, ако трябва, да спаси майка ми!
Сано и Хирата го погледнаха ужасени. Дворцовият управител Янагисава се навъси, а Хошина наблюдаваше сцената с израза на ревностен любител на театъра, наслаждаващ се на хубава пиеса. Откъм съвета на старейшините се разнесе ропот.