— Ще яздим до пътническа станция Одавара и ще отседнем в някоя странноприемница — каза той. — Можем да разпитаме из града, ако някой е чул или видял нещо, което може да ни е от полза в издирването на похитителите.
Лечебницата в крепостта Едо се намираше в уединен район в подножието на хълма, достатъчно далеч, от двореца, за да предпази двора от духовете на болестите и от скверността на смъртта. Във вътрешността на сивата едноетажна постройка, отделена с дъсчена ограда и високи борове, лекарите на Токугава се грижеха за обитателите на крепостта, покосени от тежки болести или рани. В параклиса до вратата имаше камък, нарочен за шинтоистките божества, покровителстващи болните. Пред него гореше пречистващ огън. Свещено, изплетено от слама въже ограждаше приношенията от храна и пиене и един украсен с хартиени ивици и кичур женски коси жезъл, предназначен да прогонва демоните.
Придружаван от двама свои васали, полицейският началник Хошина влезе в болничното помещение. В единия край лекари стажанти наглеждаха билковите отвари, които къкреха в гърнета на огнището. Преградите, обикновено разделящи вътрешността на малки стаи, сега бяха изтикани до стените, за да отворят място за множеството дворцови служители, които се бяха събрали в лечебницата. Отстрани се суетяха слугини и прислужници. Тревожни разговори се смесваха с припяване и ритмичен звън на камбани. Пламтящият огън бе сгорещил помещението, а въздухът бе наситен с мирис на билки и лекове.
— Пуснете ме да мина! — нареди на тълпата Хошина.
Хората отстъпиха встрани и сториха път на полицейския началник, свеждайки глава в почтителен поклон. Положена на футон върху застлания с татами под насред тълпата, лежеше млада жена. Тялото й бе покрито с бяло платно, а главата й бе омотана с бяла превръзка. Лицето й с изпъкнали скули бе смъртнобледо, а спуснатите й клепачи бяха морави. До главата й една възрастна магьосница в бяла роба барабанеше с пръсти по тамбурина, призовавайки духовете целители, а в това време един свещеник редеше магически слова и размахваше меч, за да прогони злото. В нозете й бяха клекнали двама капитани от пътния патрул. Доктор Китано, главният лекар на двореца, бе коленичил до лежащата жена.
— Това ли е Суйрен, личната прислужничка на господарката Кейшо, оцеляла след похищението? — обърна се Хошина към лекаря.
— Да, почитаеми полицейски началнико Хошина — отвърна доктор Китано. Той имаше осеяно с бръчки интелигентно лице и рехави сиви коси, събрани на кок на тила му. Беше облечен в характерната за професията му синя престилка.
Хошина се обърна към дворцовите служители:
— Оставете ни сами! — нареди той, раздразнен, че бяха дошли да зяпат Суйрен в момент, когато той самият имаше с нея важна работа. — Вие също — отпрати и прислужниците, а после с жест подкани магьосницата и свещеника да се отдалечат. — И по-тихо!
Скоро след това остана само с хората си, двамата капитани от пътния патрул, доктор Китано и неговите помощници. Докато свещеникът и магьосницата продължаваха тихо да извършват своя ритуал в един ъгъл, Хошина коленичи до Суйрен. Тя лежеше неподвижно, явно безчувствена към околния свят. Дъхът й едва чуто свистеше през полуотворените й напукани устни. Хошина се навъси обезпокоен и попита:
— Спи ли?
— В безсъзнание е — отвърна лекарят.
Вестта разочарова Хошина. Той се обърна към капитаните от пътния патрул:
— Вие ли я докарахте в Едо?
— Да, почитаеми полицейски началнико — отвърнаха в един глас капитаните, яки мъже с остри черти, които се потяха в доспехите си. — Откога е в това състояние? — попита Хошина.
— Откакто сме я открили след клането — отвърна единият от тях.
— Опишете ми точно как я намерихте — заповяда Хошина.
— Оглеждахме телата, за да видим дали няма оцелели — взе да обяснява другият капитан. — Мислехме, че е мъртва. Цялата беше в кръв и не помръдваше. — Но после я чухме да стене. Бързо я откарахме до пътническа станция Одавара. Местният лекар там й оказа първа помощ — продължи първият капитан. — Предупреди ни, че е твърде зле, за да пътува, но началниците ни наредиха да я върнем в Едо. Страхувахме се, че ще умре по пътя…
Хошина се бе надявал, че един бърз и кратък разговор с очевидката ще му разкрие самоличността на похитителите. Разочарован, той се обърна към доктор Китано:
— Какви са раните й?
— Точно се канех да я прегледам.