Доктор Китано внимателно разви превръзката от главата на Суйрен и откри огромна морава рана над дясното й слепоочие. Косите й на това място бяха остригани. Лекарят се смръщи и отново закри раната. После отгърна платното, с което бе завита Суйрен, и разтвори бялото памучно кимоно, с което бе облечена. Друга бяла превръзка бе увита около корема й. Доктор Китано я смъкна. Отдолу се показа порезна рана, която почваше от левия край на гръдния й кош и стигаше до пъпа й. Покрита с коричка засъхнала кръв и зашита с конски косми, раната сълзеше, отделяйки жълтеникава течност. Хошина потръпна; доктор Китано се навъси още повече. Суйрен дори не помръдна.
— Много тежка рана от меч — отбеляза лекарят. — Раната на главата също е опасна.
Доктор Китано докосна кожата около хлътналите очи на Суйрен, повдигна клепачите й и се взря в мътните безжизнени зеници, прилагайки древен похват от китайската медицина. Опипа с пръсти страните й, разтърка сухите й, крехки на вид коси и стисна леко врата й. Отвори устата й, разкривайки бледи венци и език, след което подуши въздуха около лицето й. Накрая сключи пръсти около едната й китка, а след това и около другата. Тамбурината на магьосницата отмерваше времето, което се точеше мъчително. Доктор Китано измери пулса на няколко определени места, съответстващи на различните вътрешни органи. Щом свърши, покри тялото на прислужничката и вдигна към Хошина изпълнен с тревога поглед.
— Страда от прекомерна загуба на кръв, телесна течност и ки — жизнена енергия — съобщи той. — Освен това има загнояване и вътрешен възпалителен процес.
— Можеш ли да я излекуваш? — попита Хошина.
— Ще сторя всичко, което ми е по силите — отвърна докторът, — но ще е цяло чудо, ако оцелее.
Хошина обхвана с ръка брадичката си и впери мрачен поглед в Суйрен; наоколо продължаваха да се носят приглушени звуци на тамбурина и припяването на свещеника. Прислужничката представляваше шанс за спасяването на Кейшо и за стабилизирането на позициите на Янагисава в двора, при това за достатъчно дълъг период, в който шогунът да обяви Йоритомо за свой наследник. Но Хошина имаше и други, лични причини да желае възстановяването на Суйрен.
Ако успееше да изтръгне от нея някаква информация, с която да го отведе до похитителите, щеше да спечели признанието и благодарността на шогуна за себе си. Бакуфу щяха да бъдат принудени да го приемат като самостоятелен авторитет, а не просто като любовника на Янагисава. И тогава дворцовият управител щеше да се види принуден да се отнася към него с уважението, за което полицейският началник винаги бе копнял, а не вечно да го подлага на унижения.
— Трябва да разпитам Суйрен за похищението — заяви Хошина на доктор Китано. — Свести я.
Угриженост помрачи погледа на лекаря.
— Не е препоръчително да я безпокоите. Тя има нужда от почивка.
Хошина едва успяваше да сдържи завладялото го нетърпение. Ако не успееше да открие похитителите и да спаси Кейшо, може би никога нямаше да се наложи като авторитет в бакуфу. Двамата с Янагисава можеха до такава степен да загубят благоволението на шогуна, че плановете им за бъдещето да си останат само химера. А провалът, също както успехът, щеше да доведе до сериозни последствия за Хошина. Любовникът му се възхищаваше на уменията и презираше липсата на такива, а досега Хошина бе успявал да се справи с всичко, което бе искал от него Янагисава… Но какво щеше да стане, ако случаят с отвличането се окажеше непреодолима бариера за възможностите му? Може би Янагисава щеше да престане да го желае?
Макар Хошина да съжаляваше за любовта си към един мъж, тъй непредсказуем, но и тъй неустоим, като дворцовия управител, дори самата мисъл, че можеше да го загуби, изпълваше сърцето му с ужас.
— Суйрен може да се окаже единственият човек, способен да даде някаква информация за похитителите на майката на шогуна — каза Хошина. — Наложително е да разговаря с мен.
— Тя не трябва да пилее жизнената си енергия, която и бездруго вече е на изчерпване — поясни доктор Китано. — А и състоянието на несвяст й спестява ужасните болки. Моля ви, дайте й време да укрепне!
— Не разполагам с време — отвърна рязко Хошина, вбесен от спокойния и властен маниер на лекаря. — Ако Суйрен умре, без да е казала онова, което знае, може никога да не успеем да спасим господарката Кейшо или да заловим похитителите — а самият той вероятно никога нямаше да осъществи желанията си. Хошина стана, изпъна рамене и сведе суров поглед към доктор Китано, подчертавайки ранга си: — Заповядвам ти да я свестиш незабавно!
Докато наблюдаваше Хошина, увереността на доктор Китано се разколеба.