Госпожа Янагисава не отговори. В празните й безжизнени очи не се мярна нито искрица разбиране. Търпението на Рейко взе бързо да се изчерпва.
— Може би ви е трудно да чуете онова, което става — каза тя. — Може би предпочитате да се скриете в себе си, вместо да си дадете сметка за истинското положение. Но помислете за детето си. Кикуко чан си е у дома и ви чака. Какво ще стане с нея, ако не се върнете? Кой ще се грижи за момиченцето ви?
Ръката на госпожа Янагисава остана отпусната и безжизнена. Забавеното й дишане бе единственото доказателство, че е жива.
— Знам, че дъщеря ви означава всичко за вас. Не можете да я изоставите — продължи Рейко, вече треперейки от гняв. — Заради Кикуко чан трябва да дойдете на себе си и да направите нещо, вместо просто да си лежите тук!
Не последва никаква реакция. Отчаяна, Рейко реши да пробва и друго.
— Спомнете си за съпруга си. Казвали сте ми колко го обичате и колко ви се иска и той да ви отвърне със същото. Ако не се приберете у дома, никога повече няма да го видите. Той вероятно знае, че сте отвлечена. Сигурно се пита къде сте и какво се е случило с вас. Често хората не си дават сметка, колко ценно е нещо за тях, и осъзнават стойността му едва след като го загубят. Отсъствието засилва любовта… Знаете ли какво си мисля? Според мен в момента вашият съпруг разбира, че ви обича. Похищението го е накарало да осъзнае грешките си спрямо вас. Сега съжалява, че не се е държал, както подобава, и търси възможност да се покае — Рейко си каза, че при създадените обстоятелства лъжата й е оправдана. — Нима това не е промяната, за която винаги сте мечтали? Но тя няма да се осъществи, ако умрем тук. Никога няма да успеете да се насладите на любовта на съпруга си, ако не направите усилие да се приберете у дома при него.
Рейко впери поглед в госпожа Янагисава с надеждата, че обещанието за изпълнение на най-съкровеното й желание ще я раздвижи. Но тя дори не помръдна. Изтощена и отчаяна, Рейко пусна ръката й. Нямаше смисъл да говори на човек, който нито можеше, нито искаше да чуе. Трябваше да опита единствения друг начин, който знаеше, за да я върне към живот.
Като младо момиче Рейко бе усвоила уменията си по бойни изкуства от един сенсей, нает от баща й специално за целта. Този сенсей я бе научил на древната китайска лечителска техника, включваща натиск върху определени точки по повърхността на кожата, за да се стимулират естествените способности на организма да се лекува и възстановява. Бе усвоила по какъв начин натискът, ударът или пробождането на дадени места по тялото облекчават болка, влияят върху дейността на вътрешните органи и лекуват болести — както физически, така и психични. Този древен метод можеше да доведе до значителни резултати и Рейко знаеше това от личен опит. По време на раждането на Масахиро акушерката го бе използвала, за да облекчи болките й от контракциите и да я успокои. Рейко помнеше техники за засилване на кръвообращението и движението на жизнената сила, защото често ги бе използвала върху себе си. Но никога не ги бе прилагала на друг човек. Методът освобождаваше мощни енергийни потоци, които можеха да станат опасни, ако с тях боравеше неопитната ръка на любител. Сега Рейко се надяваше, че ще успее да върне госпожа Янагисава към живота, но без да й навреди.
Със средния пръст на дясната ръка тя опипа горната й устна точно под носа, за да открие една особено важна точка — кръстовище на вътрешни пътища, по които се движи ки — жизнената сила. С натиск в тази точка можеше да се върне в съзнание припаднал човек, както и да се облекчи силна възбуда или емоционална натовареност. Рейко натисна, като пренесе тежестта си върху крайчеца на пръста си. Под хладната и влажна повърхност на горната устна на госпожа Янагисава тя почувства вътрешното напрежение, блокиращо потока на ки. Преброи до пет, отдръпна пръст и после натисна отново. Долови слаб пулс — добър знак за възстановяващо се кръвообращение. Продължи да натиска важната точка отново и отново и след всеки път пулсът все повече се усилваше. Но госпожа Янагисава оставаше безжизнена като труп.
Рейко премина към съединенията, известни под наименованието бълбукащи извори, разположени между възглавничките на стъпалата. Това бяха точките за освобождаване от шок. Рейко обхвана ходилата на госпожа Янагисава и натисна с палец съответните места. След двайсет редувалия на натиск и отпускане усети равномерен пулс. Жизнената енергия ки отново потече по тялото на госпожа Янагисава, съживявайки мускулите й, уравновесявайки емоциите й и събуждайки съзнанието й. След като и това не доведе до резултат, Рейко предположи, че травмата от похищението бе блокирала други енергийни пътища.