Тя обърна госпожа Янагисава по корем и започна да масажира местата, отстоящи на четири пръста от гръбначния стълб, на нивото на кръста, там, където се намираха точките, наречени морето на жизнеността. Рейко натискаше, изчакваше, после отпускаше и така отново и отново, толкова пъти, че накрая престана да ги брои. Задъха се от умора, ръцете й отмаляха. Усети как жизнената енергия на госпожа Янагисава потече през вените и тъканите. Внезапно от гърдите на приятелката й се изтръгна дълбоко, подобно на вой стенание. После изведнъж тялото й се сгърчи и тя взе да рита с крака и да се мята.
Рейко отскочи назад, уплашена, че стимулирайки твърде продължително чувствителните точки, бе причинила конвулсии. В този момент госпожа Янагисава рязко се обърна по гръб и после внезапно седна. Цялата се тресеше, сгърчените й пръсти дращеха пода, а очите й се втренчиха в Рейко с безумен поглед.
— Къде съм? — попита тя сепната с дрезгав глас. — Какво се е случило?
Рейко се усмихна, изпитвайки облекчение, че най-накрая госпожа Янагисава бе дошла в съзнание. Събудени от шума и бъркотията, Кейшо и Мидори замигаха озадачени. Госпожа Янагисава обгърна с поглед помещението. Щом разпозна обстановката, в очите й проблесна ужас.
— О, не! — изплака тя, сгърчила лице. — Сънувах, че съм си вкъщи с Кикуко чан. Защо трябваше да се събуждам? — тя легна на пода, присви колене към гърдите си, покри глава с ръце и избухна в ридания. — Искам отново да заспя!
— Ама моля ти се — каза Кейшо ядосано. — С този шум вече почваш да ми лазиш по нервите!
Рейко се хвърли към госпожа Янагисава, раздалечи ръцете й и откри сгърченото й от тревога лице.
— Не можете да се криете повече. Няма да ви позволя!
— Моля ви, оставете ме! — госпожа Янагисава стисна очи, за да не вижда повече Рейко, отказвайки да приеме ужасяващия факт, че са пленнички. — Искам пак да сънувам. Искам Кикуко чан!
Рейко бе обзета от искрено възмущение, че госпожа Янагисава предпочиташе да е в безсъзнание, вместо да предприемеше някакви действия, макар че страданията й я изпълниха с жал.
— Ако желаете да видите Кикуко чан, незабавно престанете с тези глупости! — извика тя и зашлеви госпожа Янагисава по бузата.
Изумената жена извика от болка и изненада. Очите й се отвориха, риданията и секнаха и тя се втренчи в Рейко със зяпнала уста.
— Ваш дълг е да се борите, за да се върнете у дома при дъщеря си — заяви Рейко, доволна, че най-накрая бе привлякла вниманието на съпругата на дворцовия управител, макар и обзета от срам, задето й бе ударила плесница. — Длъжна сте да ми помогнете да спасим господарката Кейшо и Мидори. Разбирате ли? Ще се държите ли прилично? Или да ви зашлевя отново?
Цялата съпротива на госпожа Янагисава рухна. Тя изпъна тяло и седна, макар и с бавни движения и с отсъстващо изражение, което говореше за неохотата й.
— Ще ми помогнете ли? — попита Рейко, изпълнена с надежда, но въпреки това нащрек.
Госпожа Янагисава се поклони и кимна. Малката победа насърчи Рейко, въпреки че госпожа Янагисава не преливаше от ентусиазъм. Рейко привика с жест Кейшо и Мидори. Двете дойдоха и седнаха плътно до нея и госпожа Янагисава.
— Ето какво ще сторим — каза Рейко и шепнешком взе да им разяснява плана си.
Глава 11
— Негово превъзходителство заповяда никой да не го безпокои — каза стражът, застанал пред вратата на личните покои на шогуна. Сано, дворцовият управител Янагисава и полицейският началник Хошина бяха дошли да докладват на своя господар за хода на разследването си. Тримата си размениха учудени погледи. Те си мислеха, че шогунът изгаря от нетърпение да чуе някакви вести, и изобщо не бяха предполагали, че ще откаже да ги приеме.
— Какво става там вътре? — лицето на дворцовия управител потъмня от обида, че техният господар, при когото обикновено можеше да влиза свободно, сега му отказваше достъп.
— Негово превъзходителство има личен разговор — отвърна стражът.
— С кого? — попита рязко Янагисава.
В този момент прозвуча пискливият глас на шогуна:
— Влизайте!
Пазачът отвори вратата и Янагисава влезе, изпреварвайки Хошина и Сано. Украсен с богати орнаменти метален фенер, висящ от декоративен таван, осветяваше нисък подиум. На него, облегнат върху струпани копринени възглавнички, седеше Токугава Цунайоши с характерната за върховния му пост черна цилиндрична шапка, облечен в нефритенозелен сатенен халат. До него пред подиума бе коленичил будистки свещеник в шафранова роба.
Янагисава замръзна на място. От двете му страни Сано и Хошина сториха същото. Тримата втренчиха смаяни погледи в свещеника, който им отвърна с предизвикателен поглед. Това бе Рюко, духовен съветник и любовник на господарката Кейшо. Прехвърлил четирийсетте, със своя удължен бръснат скалп, дълъг нос, дълбоко разположени очи и чувствени устни, той имаше вид на статуя на Буда. Златист брокатен епитрахил обгръщаше широките му рамене и проблясваше на светлината на фенера. Присъствието му в интимната компания на шогуна изпълни Сано с предчувствие за беда.