— Добре сте дошли — заекна Токугава Цунайоши с лице, озарено от нетърпеливо очакване, и подкани с жест Янагисава, Сано и Хошина да се приближат.
Възвърнал самообладанието си, Янагисава пристъпи напред и коленичи на обичайното си почетно място от дясната страна на шогуна. Сано и Хошина коленичиха близо до подиума срещу своя господар. Всички го поздравиха с поклон.
— Открихте ли почитаемата господарка Кейшо? — попита Токугава Цунайоши и се озърна, все едно очакваше да я види.
Последва миг на неловко мълчание, след което Янагисава каза:
— Със съжаление трябва да ви дам отрицателен отговор.
Лицето на шогуна помръкна от разочарование. Янагисава се обърна към свещеник Рюко:
— Драго ми е да ви видя. Какво ви води насам?
Тонът му извика в съзнанието на Сано образа на стоманен бръснач, обвит в коприна. Не беше тайна, че Янагисава презираше свещеника. Рюко хранеше амбиции за власт, равни по сила на амбициите на дворцовия управител. Отдавнашната му връзка с господарката Кейшо го бе издигнала на поста върховен духовен глава на Япония и негласен съветник на шогуна. Влиянието му върху Токугава Цунайоши и хилядното духовенство по храмовете из цялата страна представляваше сериозна заплаха за господството на Янагисава.
— Дойдох да вдъхна духовен покой на негово превъзходителство във времена на беда — отвърна свещеник Рюко с благ тон, който не бе в състояние да скрие омразата му към дворцовия управител, водещ скрита, но яростна кампания да го изхвърли от двора.
— Разбирам.
Върху лицето на Янагисава се изписа скептицизъм, който Сано споделяше напълно. Свещеник Рюко явно съзираше в похищението шанс да спечели благоволението на своя господар по причини, съвсем явни за всички присъстващи, с изключение на Токугава Цунайоши. Свещеникът знаеше, че положението му в двора зависеше от господарката Кейшо и ако тя се поминеше, той щеше да загуби властта си… в случай че не успееше да си подсигури подкрепата на шогуна. Недоверието, което Сано изпитваше към Рюко, сега се подсили от откровена неприязън. Този човек се вълнуваше повече от личните си интереси, отколкото от съдбата на Кейшо, Рейко или останалите жени.
— А защо все още не сте спасили… ъ-ъ… моята майка? — попита шогунът, без да си даваше сметка за скритите емоции, които насищаха атмосферата.
— Моля, позволете да напомня на ваше превъзходителство, че откакто научихме за похищението на господарката Кейшр, не е минал и един ден — отбеляза Хошина с предпазлива вежливост. — Разследването изисква време.
— Разполагахте с предостатъчно време. Сторихте ли нещо повече от това… ъ-ъ… да го пропилеете? — обладан от опасна сприхавост, шогунът се наклони напред и впери гневен поглед в тримата. Точно както се бе опасявал Сано, господарят им очакваше незабавни резултати. — Какъв… ъ-ъ… напредък имате и кога ще доведете майка ми?
Скрито доволство изви сочните устни на Рюко, който с интерес наблюдаваше размяната на реплики. Навъсен, Хошина изгледа ядно свещеника. Янагисава отвърна:
— Днес проследихме няколко надеждни улики. Сосакан сама ще ви докладва какво е открил.
„Винаги може да се разчита на Янагисава да те принуди да говориш пръв и да те хвърли в пламъците на гнева на шогуна, все едно излива вода върху горяща къща“, помисли си Сано.
— Тази сутрин разпитах двама престъпници, членове на „Черния лотос“ — започна той. — Те ми споменаха за свещеника Проникновена мъдрост, който е заема висок пост сред водачите на сектата. Казаха ми, че „Черният лотос“ подготвя голяма атака срещу режима на Токугава. Съществува вероятност това да е похищението и то да е организирано от Проникновена мъдрост. Той е напуснал тайния си храм, но аз и хората ми претърсихме целия град и задържахме четирийсет и осем членове на сектата. Ще ги разпитам в затвора на Едо. Все някой от тях ще ми каже, къде се намира свещеникът.
Шогунът кимна укротен. Дворцовият управител запази невъзмутимо изражение, а Хошина си отдъхна. После Рюко попита:
— Имате ли основателна причина да смятате, че жените са отвлечени от „Черния лотос“?
— Духовните водачи на „Черния лотос“ и последователите им са достатъчно безумни и нагли да извършат подобно престъпление — отвърна Сано.