Свещеникът отправи към него язвителна усмивка:
— Но вие не разполагате с реални доказателства, че сектата е замесена в похищението.
— Дългогодишният опит, който имам в разследването на престъпления, ми подсказва, че това е така — Сано вече се досещаше какво целеше Рюко, и кроежите на свещеника го изпълниха с гняв.
— Изглежда, сосакан сама е прекарал деня в преследване на хора, без да разполага с явни доказателства за вината им — отбеляза Рюко, а в гласа му прозвуча странна смесица от горчивина и доволство. — Почвам да си мисля, че той предпочита да гони стари врагове, вместо да дири истинските виновници.
— Това не е истина! — възкликна Сано, възмутен от несправедливото обвинение.
Без да обръща внимание на възражението му, шогунът се втренчи в него обиден и слисан.
— Как си позволяваш да злоупотребяваш с доверието ми? — възкликна той. — След всичко, което съм… ъ-ъ… ти дал?
Преди Сано да успее да се защити, Рюко се намеси:
— Поведението на сосакан сама е твърде жалко, но аз съм разтревожен от по-сериозен въпрос. Ваше превъзходителство, опасявам се, че разследването се води в погрешна посока.
И той отмести изпълнен с неодобрение поглед към Янагисава и Хошина. Сано видя как и двамата полагаха усилие да прикрият тревогата си — те също бяха наясно с мотивите на Рюко. Свещеникът искаше господарката Кейшо да се върне, защото тя бе източникът на неговата власт, и по тази причина държеше всички да положат повече усилия за спасяването й. Но в случай на неуспех Рюко щеше да бъде принуден да се брани сам от хора, които желаеха унищожаването му. Ето защо целта му бе да злепостави Сано, Янагисава и Хошина пред шогуна.
Години наред откакто заемаше поста сосакан сама, Сано бе чест обект на прицел от страна на клеветници, участващи в подобни събрания; до този момент обаче никога не бе споделял тази съмнителна чест с Янагисава и Хошина.
— Може би не нашите разследвания, а вие сте поели в погрешна посока — отбеляза Янагисава. Той хвърли жлъчен поглед към Рюко, но се въздържа да го атакува открито.
— Освен „Черния лотос“ разполагаме и с други обекти на разследване — обади се и Хошина. Войнственото му изражение предизвикваше Рюко да го обори. — Аз видях Суйрен — прислужничката, оцеляла след клането. Но онзи глупак, докторът, й попречи да разговаря с мен, затова сега разпитвам какво знаят за нея жените от двореца. Ако е била съучастничка в престъплението, чрез нея много скоро ще открия истинските извършители.
— Ако е била съучастница… — отбеляза Рюко с презрение. — Вие, изглежда, не разполагате с повече, доказателства за вината на Суйрен, отколкото сосакан сама за „Черния лотос“.
— А вие имате ли по-добри идеи? — попита Хошина, стиснал юмруци; очите му, вперени в Рюко, святкаха гневно. — Непрестанните упреци само пречат на хората да си вършат работата.
Свещеникът посрещна думите му с презрителна физиономия, след което се обърна към шогуна:
— Мой дълг е не да разкрия престъплението, а да посоча на ваше превъзходителство, че сосакан сама и полицейският началник са допуснали сериозни грешки в преценките си.
Сано и Хошина се спогледаха, поразени от наглостта на свещеника. После избухнаха в гневен протест, но шогунът с ядно махване на ръка ги накара да млъкнат.
— Да, така е, допуснали сте… ъ-ъ… непростими грешки — отбеляза той. — Толкова сте заслепени от… ъ-ъ… предразсъдъци, че ще бъде цяло чудо, ако хванете и рибка в кофа вода! — от устата му се разхвърча слюнка. Той отправи умолителен поглед към Янагисава: — Поне на теб мога ли да разчитам да спасиш обичната ми майка?
— Разбира се, ваше превъзходителство — отвърна Янагисава с овладян тон, макар че Сано усети тревогата му. — Вече съм набелязал няколко заподозрени. Вероятно единият от тях е замислил престъплението. Очаквам резултати в най-скоро време.
Шогунът изглеждаше смутен от този успокоителен и в същото време неясен отговор. Сано бе чест свидетел на майсторството, с което дворцовият управител се възползваше от страха на шогуна да не изглежда глупав, за да предотврати евентуален натиск от негова страна за повече информация, отколкото Янагисава желаеше да му даде. Сано предполагаше, че споменатите от дворцовия управител заподозрени включваха владетеля Мацудайра и още няколко роднини от клана Токугава. Съществуваше вероятност те да са отвлекли господарката Кейшо като средство да принудят шогуна да отстрани Янагисава от управлението. Очевидно Янагисава не разполагаше със солидни доказателства срещу роднините на шогуна и затова се въздържаше да ги обвини открито.