В очите на Рюко просветна разбиране, което подсказваше, че бе наясно с всичко това. Плътните му устни се разтегнаха в лукава усмивка.
— И кои са тези мистериозни заподозрени? — попита той Янагисава.
Думите му разпънаха над тях зловещата мрежа на заплахата. Сърцето на Сано се сви. Хошина пое рязко въздух. Янагисава замръзна с втренчен поглед, разгневен, защото съзираше поставения от Рюко капан, но не бе способен да го избегне.
— На този етап разкриването на имената на заподозрените би изложило на риск самото разследване — заяви Янагисава с тон, достатъчно смразяващ да превърне огнени пламъци в лед. — Не бива да провокираме бдителността на похитителите, нито да ги стряскаме, защото това може да ги накара да причинят зло на заложничките си.
Свещеник Рюко се изкиска, съзирайки истината в усукването на Янагисава.
— Едва ли има голяма опасност от нещо подобно, тъй като очевидно вие изобщо не разполагате със заподозрени. Не можете да ги назовете, защото те просто не съществуват.
Сано си даваше сметка, че дворцовият управител наистина не можеше да посочи имена, нито бе в и състояние да защити своята вещина, защото, ако оклеветеше враговете си от клана Токугава, щеше да постави под съмнение лоялността си към шогуна. Върху челюстта на Янагисава потръпна мускул, а в тъмните му очи изригна гняв, подобен на огнена лава.
Рядкото изживяване да наблюдава как някой печели превъзходство над Янагисава и интригата не достави никакво удоволствие на Сано, защото този път те бяха от една и съща страна. Янагисава рече предпазливо:
— Ваше превъзходителство…
— Млъкни! — изкрещя шогунът.
Изпълнено с удивление мълчание скова присъстващите. Янагисава изглеждаше смаян, че шогунът му говори по този начин. Хошина застина с увиснала челюст и поглед, в който се четеше изумление. Сано предполагаше, че собственото му изражение не бе много по-различно. По устните на Рюко плъзна самодоволна усмивка.
— От теб нито дума повече! — шогунът посочи с пръст Янагисава, а гласът и ръката му трепереха от гняв. После заби пръст в Сано и Хошина. — И от вас също! Вие всички ме… ъ-ъ… разочаровахте. Не заслужавате да бъдете изслушани!
Сано, Янагисава и Хошина застинаха безмълвни, без да смеят да помръднат. Шогунът управляваше силата на живота и смъртта за всички и нито годините вярна служба, нито дори сексуалната отдаденост можеха да спасят васала, предизвикал гнева му. Той бе екзекутирал хора и за по-малки прегрешения и в сегашното си лошо настроение спокойно можеше да осъди дворцовия управител, полицейския началник и сосакан сама за това, че се обаждат без позволение. Обзет от дълбоко отчаяние, Сано внезапно изпита неистов порив да прихне. Колкото и невероятни да бяха уменията на Янагисава да манипулира шогуна, нито едно от тях нямаше да им свърши работа, след като му бе забранено да говори.
Шогунът се обърна към свещеника:
— Хората, на които разчитах, ме подведоха — изплака той. — А ти ще ми помогнеш ли?
Гордата и сериозна осанка на Рюко не успя да скрие задоволството му.
— Ще направя всичко, което е в скромните ми възможности, ваше превъзходителство.
Той погледна крадешком Янагисава, чието лице бе смъртнобледо от едва сдържан убийствен гняв.
— Тогава ми кажи как мога да спася майка си — рече шогунът, готов да предостави на Рюко доверието, което бе изгубил в лицето на Сано, Янагисава и Хошина.
— С ваше позволение ще отгатна отговора с помощта на оракулските кости — отвърна свещеникът.
Той повика трима монаси и шепнешком им нареди нещо. Те донесоха един мангал, пълен с горещи въглени, и маса от черно лакирано дърво с няколко кандила, свещи, чашка със саке, плодове, купичка сварен ориз, пръчки от черешово дърво и пет почистени и лакирани от вътрешната страна черупки от костенурка. Монасите запалиха кандилата и свещите. Единият от тях постави в ръцете на Рюко една черупка, а останалите нагорещиха пръчките в жаравата.
— О, божества на съдбата, умолявам ви най-покорно да ни кажете къде е уважаемата господарка Кейшо? — изрече Рюко.
Един от монасите му подаде пръчица с тлеещ огненочервен край. Свещеникът притисна върха в дупката, издълбана от вътрешната страна на черупката. Шогунът чакаше с едва сдържано нетърпение, а Сано — със същото неодобрение, което бе изписано върху лицата на Янагисава и Хошина. Макар че различни гадатели бяха изпълнявали подобни ритуали с черупка на костенурка или животински кости още от древни времена, а оракули бяха разкривали свещени в истини и бяха направлявали действията на императори и пълководци, подобно врачуване се използваше и от шарлатани, за да залъгват наивниците.