Съпругата му не бе склонна да седи безропотно и да търпи онова, което й поднасяше съдбата. Сано беше сигурен, че тя щеше да се опита да отвърне на удара с удар и да избяга от похитителите си. Щеше ли да успее? Или безстрашието й щеше да стане причина за собствената й смърт?
Рейко вдигна високо ръце и ги протегна към дебелите греди на тавана на техния затвор. Бе завързала полите си около бедрата, а с обутите си в къси чорапи нозе бе стъпила върху раменете на госпожа Янагисава. Приятелката й бе стиснала здраво глезените й и се олюляваше под тежестта й. В един момент тя се наклони застрашително и Рейко размаха ръце, за да запази равновесие.
— Внимавай, Рейко сан — заповяда й господарката Кейшо. — А пък ти, глупачке, гледай да не я изпуснеш!
Мидори ги наблюдаваше със зяпнала уста и с отворени от страх очи. Госпожа Янагисава с усилие успя да се закрепи на едно място. Рейко се протегна и се хвана за един мертек. Дупката в тавана й позволи да сключи ръце около гредата. Беше грапава и износена от дъжд и пек, а на няколко места имаше дори пукнатини. Рейко я дръпна силно, но гредата не помръдна.
— Дърпай по-здраво — нареди й Кейшо, а госпожа Янагисава отново се олюля под тежестта на Рейко.
Рейко си помисли, че щеше да е по-добре, ако Кейшо си мълчеше, и увисна, вкопчвайки се в гредата. Върху брадичката й кацна комар, но тя не обърна внимание на ужилването. Изведнъж гредата се сцепи с рязък пукот. Поради преместването на тежестта Рейко бе отхвърлена назад. Под нея госпожа Янагисава се свлече подобно на планина, която се срива от земетресение, и пусна глезените на Рейко. Всичко се случи толкова бързо, че Рейко нямаше време да изпита страх, нито да предотврати падането си и рухна на пода по гръб.
Ударът в земята разтърси костите й и изкара дъха й. Мидори изпищя. Кейшо взе да се кара на госпожа Янагисава, която бе паднала близо до Рейко и сега се бе надвесила тревожно над нея.
— Рейко сан, съжалявам, че не можах да ви удържа там горе — каза тя. — Добре ли сте?
Замаяна и задъхана, със сърце, което блъскаше в гърдите й от закъснял страх, Рейко седна на пода. Усещаше болка, където се беше ударила, но по всяка вероятност нямаше нищо счупено.
— Добре съм — отвърна тя. И все пак може би бе сторила грешка, връщайки госпожа Янагисава към живот. Дали нарочно не я бе оставила да падне? Можеше ли да й се довери и да очаква от нея да й помогне, а не да й причини зло? Как й се щеше похитителите да бяха единствената й грижа! В ръцете й обаче бе счупената дъска — дебела, тежка и дълга колкото крака й.
— Сдобихме се с оръжието, от което се нуждаехме — каза тя и победоносно вдигна парчето дърво.
Мидори се усмихна. Кейшо изръкопляска.
— Сега ще изчакаме мъжете да отворят вратата и да влязат отново — Рейко се обърна към госпожа Янагисава, но тя сякаш избягваше да срещне погледа й, с което засили подозренията към себе си. — Вие ще отвлечете вниманието им, както се уговорихме. После… — Рейко замахна с дъската срещу въображаемия противник. Надяваше се, че планът й ще проработи и че госпожа Янагисава ще държи под контрол убийствените си пориви в името на оцеляването им. — Щом мъжете паднат в безсъзнание, ще избягаме.
— Аз май няма да се справя — каза Мидори с изтънял от отчаяние глас. Тя се изправи тежко на крака и залитайки, направи няколко крачки. Огромен и смъкнат ниско, коремът й се заклати. — Та аз едва ходя — завърши тя и се свлече на пода.
Рейко бе обзета от тревога.
— Трябва да опиташ. Аз ще ти помогна.
— И аз не мога да ходя, коленете ми са като сковани — обади се Кейшо, повдигайки поли, за да покаже на Рейко отеклите си стави. — Ще трябва да ме носите.
Рейко се обърна към госпожа Янагисава, която отвърна на погледа й със стаен в очите ужас. Двете не можеха да носят майката на шогуна и едновременно с това да помагат на Мидори.
— Моля ви, вървете без мен. Аз ще изостана. Трябва да спасявате себе си — Мидори говореше с привидна храброст, готова на саможертва заради приятелките си.
— Няма да те оставя тук — отсече Рейко, ужасена от подобна мисъл.
Ако те с госпожа Янагисава и господарката Кейшо успееха да избягат, похитителите скоро щяха да разберат какво се бе случило. Тя потръпна само като си представи Мидори, принудена да понесе гнева им сам-самичка. При все това обаче нямаше начин да успее да отведе в безопасност и Мидори, и Кейшо. Тяхната немощ щеше да намали шансовете им за успешно бягство. А заловяха ли ги, това щеше да изложи на риск живота им. Въпреки всичко Рейко смяташе, че при създадените обстоятелства бездействието би било фатално.