— Целта на похищението не е шогунът, нито пък вие или аз — рече той слисан. — А Хошина сан! — не биха могли да предположат; нищо не ги бе навело на подобна мисъл. А теориите, които си бяха измислили в пълно неведение, бяха заблудили разследването. — Търсили сме заподозрени не там, където е трябвало.
— Наистина — Янагисава се извърна и впери поглед навън от беседката.
Утрото нахлуваше в градината и сенките се вдигаха; пейзажът и цветовете добиваха все по-ясни очертания. Сано изпита облекчение, защото вече разбираше мотива на похитителите и знаеше как да спаси Рейко. После внезапно си даде сметка, че условията за откупа я излагаха на още по-голяма опасност, отколкото си бе представял.
— Какво възнамерявате да сторите? — попита Сано и докато изричаше въпроса си, опасенията му отекнаха в душата му с нова сила.
Дворцовият управител сви рамене в жест, който недвусмислено говореше за бремето, легнало върху плещите му. Колкото и силно да желаеше да спаси господарката Кейшо и да спечели битката за благоволението на шогуна, трябваше ли да разреши екзекуцията на любовника си? Сано си даде сметка, че по всяка вероятност Янагисава държеше на Хошина твърде много, иначе вече да бе отнесъл писмото на шогуна и полицейският началник да бе поел по своя път към смъртта. Все още питайки се защо дворцовият управител бе решил да съобщи вестта за писмото именно на него, Сано се изправи и пред своя собствена дилема. Той не можеше да приеме една кървава жертва срещу спасяването на жените, но Хошина бе негов враг, а животът на Рейко бе в опасност.
— Кога смятате да съобщите на Хошина сан? — попита Сано.
— Незабавно — отвърна Янагисава и викна към стражите: — Доведете полицейския началник!
Скоро Хошина се показа на пътеката. Вървеше бавно към беседката, облечен в бежов копринен халат, който откриваше голите му гърди, прасци и нозе. Прозя се, а очите му бяха натежали от доскорошния сън. Щом видя Сано, се спря отвън и премига в сънлива изненада.
— Какво се е случило? — попита той, вперил поглед в Янагисава.
— Получихме искането на похитителите за откуп — дворцовият управител взе писмото от ръцете на Сано и го протегна към Хошина.
— Най-накрая! — Хошина сякаш не забелязваше хладния маниер на дворцовия управител; вестта бе обсебила цялото му внимание. Той изкачи стъпалата й на беседката, влезе вътре и нетърпеливо грабна писмото. Погледът му пробяга по текста и той се смръщи, озадачен от поемата. Прочете искането за откуп и Сано видя как очите му се разшириха от шока, а устните му се отпуснаха в израз на недоумение.
— Похитителите искат смъртта ми! — избухна Хошина. — Това е откупът за престъплението! — той захвърли писмото и се обърна към Янагисава, обзет от тревога: — Но шогунът не би ме убил, за да върне й господарката Кейшо, нали?
Янагисава избягваше погледа на любовника си.
Сано знаеше, че шогунът не само обичаше майка си много повече, отколкото го бе грижа за Хошина, но и че с радост би посякъл заради нея, когото и да е от васалите си. Той видя ужаса на Хошина, който най-накрая проумя същността на положението си. — Няма да покажете писмото на негово превъзходителство, нали? — възкликна Хошина, вкопчил се в ръцете на Янагисава. — Нали няма да позволите да ме убие, за да спаси майка си?
Дворцовият управител се пресегна и в изразителен жест на сдържаност и обич хвана ръцете на Хошина над китките.
— Не мога да се намесвам заради теб — каза Янагисава с овладяно съжаление, като гледаше любовника си право в очите. — Събитията трябва да следват своя естествен ход.
— Какво? — Хошина се отдръпна от Янагисава, сякаш дворцовият управител му бе нанесъл удар чисто физически.
Сано също бе шокиран, защото очакваше Янагисава да защити любовника си.
— Смятате да ме пожертвате, за да спасите господарката Кейшо — глава, отказвайки да повярва на току-що изреченото. После избухна в смях в който прозвучаха нотки на истерия — Но… Това не е необходимо. Вие можете да убедите шогуна да ме пощади. Можем да намерим друг начин да спасим господарката Кейшо!
Той погледна умолително Янагисава, но дворцовият управител каза със същия тих глас:
— Онова, което искаш, е невъзможно — Сано видя как лицето на Хошина помръкна от гняв, породен от осъзнаването на истината.
— Искате да кажете, че няма да ме защитите, защото не желаете да поемете риска да ядосате шогуна! — изрече горчиво той.
Янагисава наклони глава безмълвен и тъжен.