— Предпочитате да ме оставите да умра, вместо да загубите поста си или възможността да управлявате Япония чрез сина си, когато стане следващият диктатор — продължи Хошина. — След всичко, което сме сторили заедно и сме били един за друг?
Възмутен от това оскърбление, Хошина закрачи нервно около Янагисава.
— Аз ви помогнах да се сдобиете с власт. Сражавах се срещу враговете ви. Предоставих ви тялото и сърцето си — той се удари в гърдите. — А сега, когато се нуждая от помощ, вие ме изоставяте!
Сано изпита силно неудобство, че става свидетел на тази лична разпра. Вероятно Янагисава бе предполагал, че ще се получи така, и за пореден път се запита защо дворцовият управител изискваше присъствието му. Внезапно Хошина се свлече на колене пред Янагисава.
— Моля ви, не ме изоставяйте! — изплака той и избухна в ридания. Опита се да се вкопчи в полите на дворцовия управител, но ръцете му се плъзнаха по гладката материя. — Аз ви обичам и не искам да умра. Моля ви, моля ви, ако ме обичате, не позволявайте на шогуна да ме екзекутира!
Сано си спомни събранието, на което бе научил за похищението, спомни си с какъв плам Хошина бе приел престъплението като възможност да подобри собственото си положение. Какъв контраст имаше между амбициозния самонадеян Хошина и това раболепно същество!
Янагисава остана безмълвен и неподвижен, но Сано усети силната болка, която го терзаеше — той наистина обичаше Хошина, макар че истински бе влюбен единствено във властта. Сано изпита съжаление към двамата. В този момент Янагисава отстъпи и от Хошина.
— Няма смисъл — каза той с мрачна и скръбна решителност. — Не мога да преча на спасяването на господарката Кейшо. Враговете ми незабавно ще се възползват от възможността да ме нападнат, а тяхната обединена мощ превишава моята — Сано знаеше, че Янагисава има предвид владетеля Мацудайра, други членове на клана Токугава и свещеник Рюко. — Ако те защитя, това би означавало сигурна смърт и за двама ни.
Хошина скочи на крака. През сълзите, замъглили погледа му, проблесна паника. Той се втурна към и изхода на беседката, но видя стражите, които стояха на алеята, и замръзна намясто. Сано наблюдаваше как истината постепенно стигаше до съзнанието на Хошина — бягството му бе невъзможно, той нямаше да се измъкне жив от замъка Едо. Кожата на полицейския началник лъсна от пот, от него се носеше възкиселият мирис на ужас. Дишайки тежко, клекнал, сякаш да се зашити, той се озърна диво наоколо. Очите му се спряха на Сано и той прикова поглед в него в коварно вдъхновение.
Сано изведнъж се досети какво възнамеряваше да каже Хошина, както и каква бе причината за собственото му присъствие. Прозрението го ужаси.
— Помните ли, когато разследвахте убийството на владетеля Мицуйоши миналата зима? — попита го Хошина. — Аз ви дадох информация в замяна на една услуга. Вие ми обещахте, че ще направите каквото ви помоля и когато пожелая. Е, сега ви моля да се разплатим.
Хошина изпъна рамене, вирна брадичка и се изправи срещу Сано с наглата агресивност на човек, решил да се възползва от последната си възможност.
Обещанието му към Хошина бе преследвало Сано като дебнеща в гората отровна змия, готвеща се да го нападне. Накрая тя бе забила зъби в плътта му. Сано бе очаквал Хошина да отправи към него какви ли не екстравагантни искания в най-неудобния момент, но характерът на това негово желание, както и моментът, в който бе изказано, далеч надхвърляха и най-лошите му предположения.
— Как бих могъл да ви спася? — възмутен и ужасен, Сано разпери ръце. — Да кажа на шогуна да ви пощади и да остави майка си да умре? Вие искате от мен да сторя чудо!
— Това си е ваш проблем! — отвърна рязко Хошина. — Решете го, както намерите за добре. Ние сключихме сделка и вие трябва да изпълните своята част от уговорката.
Сано се извърна към Янагисава, който го изгледа с твърд пронизващ поглед, потвърждаващ подозренията му. Янагисава е бил наясно със сделката. Знаел е, че Хошина ще се нуждае от помощ в настоящия момент, и бе довел Сано тук, защото е бил сигурен, че Хошина ще си поиска своето. Ето какъв е бил замисълът на Янагисава — да го принуди да спаси любовника му вместо него! Сано отправи към дворцовия управител остър, изпълнен с ненавист поглед, след което отново се обърна към Хошина:
— Точно този път с радост ще наруша обещанието си — каза той, скръствайки предизвикателно ръце. — След като сторихте всичко, за да ме унищожите, вие не заслужавате защитата ми.
— Заслужавам същото добро дело, което сторих за вас! — потното лице на Хошина излъчваше дива решителност. — Ако не бях ви предоставил онази информация, сега щяхте да сте мъртъв. Вие дължите живота си на мен. И ще ми се отплатите, като спасите моя!