— Безобразие! — в следващия миг лицето му се сгърчи и той изхленчи: — Но те… ъ-ъ… ще убият майка ми, ако не екзекутирам Хошина сан.
Похитителят можеше наистина да убие всички заложнички, ако не изпълнеха исканията му, и Сано го знаеше; каквото и да стореха, можеха да загубят.
Настроението на шогуна за пореден път се промени рязко и този път той бе обзет от подозрение.
— Ти се опитваш да ме… ъ-ъ… объркаш — заяви той на Сано, а после се обърна към дворцовия управител: — Почвам да си мисля, че има някакъв… ъ-ъ… заговор да бъда принуден да пощадя Хошина и да обрека на гибел собствената си майка.
Янагисава неволно се напрегна, обладан от тревога, която обзе и Сано. Атмосферата в залата стана тягостна и зловеща. Отвън, зад отворените врати, слънцето се бе издигнало над заобикалящите градината постройки, но удължените стрехи на двореца препречваха слънчевите лъчи и залата за аудиенции тънеше в сянка.
— Няма заговор, в който аз да участвам, ваше превъзходителство — заяви Янагисава с глас, в който прозвучаха резки нотки. — Не съм си мръднал пръста да предотвратя екзекуцията на Хошина сан.
— Но седиш тук и… ъ-ъ… нямаш нищо против, че Сано сан ми говори против тази екзекуция — шогунът се изправи на крака тъй непохватно, че замалко щеше да се строполи върху Янагисава, който се отдръпна стреснат. — Да не мислиш, че не знам, че Хошина сан ти е любовник? Смяташ ли, че съм толкова глупав, та… ъ-ъ… да не предполагам, че искаш да го спасиш? — с присвити от обида и засегнато честолюбие очи шогунът се надвеси над Янагисава: — Ти, дето съм те обичал и съм ти се доверявал… ъ-ъ… кроиш зад гърба ми планове със Сано сан. Искате да ме измамите. Вашият замисъл представлява държавна измяна от най-възмутителните и вие ще бъдете наказани!
Крехкото му тяло се изду от гняв, а лицето му стана мораво. Преди Сано или Янагисава да успеят да реагират, шогунът изкрещя:
— Стражи! Отведете ги… ъ-ъ… на мястото за екзекуции. Нека умрат със своя… ъ-ъ… другар, когото ценят повече от мен.
Двама пазачи се устремиха към Сано, а други двама — към дворцовия управител. Щом ги хванаха, Сано съзря собствения си шок и ужас, отразени върху лицето на Янагисава. Години наред двамата успяваха да избегнат постоянно надвисналата над главите им смърт, която витаеше над всички в бакуфу, но явно късметът им се бе изчерпал. Обзет от паника, Сано почувства вкуса на смъртта и ужасното унижение от съзнанието, че шогунът го смята за предател. Хошина, все още в ръцете на стражите, изстена, сякаш бе осъзнал, че всичко е загубено.
— Решимостта ви е възхитителна, ваше превъзходителство, но трябва да ви обърна внимание, че допускате ужасна грешка — заяви Янагисава, докато стражите го дърпаха да се изправи на крака. Очите му искряха от негодувание, кожата му бе лъснала от пот; никога до този момент Сано не го бе виждал тъй уплашен.
— Ако убиете Хошина, осъждате майка си на смърт — побърза да добави Сано. — А като ни убиете, кой ще спаси майка ви, преди престъпниците да сложат край на живота й?
Докато се съпротивяваше на стражите, той си помисли, че нямаше всичко да бъде загубено, ако похитителите бяха поискали каквото и да е друго, само с не екзекуцията на Хошина. Шогунът се олюля с набраздено от тревога чело.
— Свещеник Рюко казва, че може… ъ-ъ… да ми помогне — той замига, упорито избягвайки да погледне Сано и Янагисава. — Каза ми, че костите оракули са назовали двама ви като демони, които застрашават режима. Ако аз… ъ-ъ… отърва двора от вас, хармонията ще уравновеси космичните сили. И майка ми ще се отърве от злото.
— Свещеник Рюко лъже! — заяви Янагисава, готов по-скоро открито да заклейми свещеника, отколкото да се прости с живота си без борба. — Ако е такъв голям магьосник, какъвто се изкарва, щеше да предскаже похищението и да го предотврати. Той ви мами, не ние. — А?! — шогунът сви устни. Сано със задоволство видя, че Янагисава бе подронил влиянието на свещеника и увереността на шогуна в собствената му преценка. Но въпреки това стражите ги поведоха към вратата, а шогунът не реагира. Паниката на Сано нарасна. Ако не успееше да разколебае своя господар, щеше да умре опозорен. Рейко също щеше да умре, защото нямаше да има кой да я спаси. И всичко това, защото чувството му за чест го бе принудило да защити Хошина, който не заслужаваше жертвата му, и защото не бе успял да убеди шогуна, че екзекуцията на полицейския началник не е разрешение на техния проблем.
— Да, свещеник Рюко е измамник! — извика Сано отчаяно. Откритото обвинение срещу влиятелния духовник не можеше да му навреди повече от мълчанието в настоящия момент. — Вие се нуждаете от нас, ваше превъзходителство, ние сме вашата единствена надежда за спасяването на господарката Кейшо.