— Да, ваше превъзходителство — отвърна Янагисава смирено.
Безмълвен, Сано само кимна с усилие, защото, опиташе ли се да каже още нещо, щеше да повърне ужаса, с който го изпълваше съзнанието, че ако е сбъркал в съвета си към шогуна, той не само обричаше себе си, но и подпечатваше унищожението на Рейко.
Глава 14
Слънчева светлина заля лицето на Рейко и проникна през затворените й клепачи. Внезапно изтръгната от съня, тя осъзна, че седи облегната на стената на техния затвор, държейки счупената дъска в скута си. Утринните слънчеви лъчи се процеждаха през капаците на прозорците и процепите на тавана и се смесваха с прашния въздух в помещението. Рейко се изправи рязко. Бе възнамерявала да стои нащрек и да чака похитителите, но по някое време през нощта бе задрямала. Бързо отиде до Мидори, Кейшо и госпожа Янагисава, които лежаха неподвижно, потънали в дълбок сън.
— Събудете се — подкани ги тя припряно и взе да ги разтърсва поред. Жените се размърдаха стенейки, и щом се посъвзеха, Рейко им каза: — Похитителите могат да дойдат всеки момент. Трябва да се подготвим.
Разнесе се рязък стържещ звук от отварянето на долната врата, който отекна през пода. Всички скочиха на крака.
— Идват! — извика Мидори.
Рейко посочи на Кейшо и Мидори един отдалечен ъгъл.
— Седнете там! По-бързо!
Те се подчиниха. Рейко настани госпожа Янагисава до стената точно срещу вратата. Лицето на жената все още издаваше следите от доскорошния сън, а движенията й бяха мудни.
— Помните ли какво трябва да направите? — попита Рейко тревожно.
Колебливото кимване от страна на госпожа Янагисава бе твърде неубедително, за да вдъхне на Рейко нужната увереност, но тя побърза да заеме собственото си място зад вратата. Стисна дъската в две ръце и я вдигна като тояга. Всички зачакаха напрегнато. Откъм стълбите се разнесе тропот от тежки стъпки. По шума Рейко заключи, че този път идваха само двама мъже. Зарадва се, защото, колкото по-малко бяха, толкова по-големи ставаха шансовете й за успех.
Стъпките продължиха да се изкачват. Отвън на покрива гукаха гълъби и трескаво пърхаха с крила. Тихият плисък на вълните някъде долу отброяваше всеки изтекъл миг. Изведнъж госпожа Янагисава промълви:
— Рейко сан?
— Какво? — попита Рейко тревожно, обезпокоена, че жената я заговаря в такъв критичен момент.
— Вчера, когато казахте, че според вас съпругът ми ме обича… Наистина ли го мислехте? — госпожа Янагисава гледаше Рейко с такава настоятелност, все едно отговорът й бе единственото, което имаше значение.
Рейко се изненада, че госпожа Янагисава бе чула думите й в момент, когато изглеждаше безчувствена към околния свят. Макар че имаше угризения за лъжата, не искаше да разстройва госпожа Янагисава, като й признае истината.
— Да — отвърна тя и впери поглед във вратата.
Отвън стъпките спряха. Сърцето на Рейко заби пръсване; тя задиша учестено и стисна оръжието си още по-здраво. Кейшо и Мидори наблюдаваха вратата с притаен ужас. Госпожа Янагисава излъчваше привидно спокойствие. Вратата се отвори. На прага се появи жестокият самурай, който бе дошъл предишния ден. Внезапно госпожа Янагисава отметна назад глава и нададе смразяващ кръвта писък. После разкъса кимоното си, разголи гърдите си и взе да се дере с нокти, които оставяха кървави следи по кожата й.
Самураят възкликна смаяно при вида на жената, която очевидно бе обезумяла. Рейко, Мидори и Кейшо зяпнаха, удивени от поведението на госпожа Янагисава. В това време тя продължаваше да пищи, а тялото й се гърчеше в разтърсващи конвулсии. Бе успяла да подсигури по-добро отвличане на вниманието, отколкото Рейко бе очаквала. Самураят изобщо не забеляза Рейко, защото се бе втренчил в госпожа Янагисава. Рейко стовари дъската върху главата му с цялата сила, на която бе способна. Дървеното й оръжие го уцели по слепоочието и се сцепи на две. Дългата половина тупна на пода. Самураят изхриптя изненадан. Извъртя се към Рейко, прониза я с пламтящи от болка и гняв очи и измъкна меча си.
Обзета от ужас, Рейко отмести поглед от него към безполезната цепеница в ръката си. Кейшо и Мидори изпищяха. Госпожа Янагисава падна на четири крака полугола и задъхана. Внезапно очите на самурая се завъртяха и той се строполи на пода в безсъзнание.
Младият селянин, който носеше храната, се втурна в помещението с ведро в ръка.
— Но какво става тук? — извика той.
Остави ведрото на пода и се наведе над другаря си.
Рейко хвърли настрана безполезното парче дъска, полетя напред и блъсна момъка. С вик на изненада той се блъсна в отсрещната стена. Все пак успя да запази равновесие и се обърна, но в този момент Рейко вдигна ведрото, пълно с нещо подобно на супа, и го запрати върху него.