— Вече не си толкова смела, а? — присмя й се раненият главатар. Рейко видя отмъстителните пламъчета в очите му. — Обзалагам се, че си избягала, защото си искала малко забавление. Е, сега ще си го получиш.
Той я сграбчи за ръката. Рейко изпищя и се дръпна. Той се изкиска и я пусна. Хвана я друг самурай. После мъжете взеха да си я подават един на друг, като я и блъскаха и се смееха зловещо. Груби ръце опипваха тялото й, раздърпаха кока й и заскубаха разпуснатите й коси. Рейко удряше и риташе мъжете, но това сякаш ги развеселяваше още повече. Някой разкъса пояса й. Тя се опита да задържи полите на разпуснатото си кимоно и тогава мъжете закрещяха похотливо. Блъскаха я напред-назад, въртяха я и я стискаха. Небе, гора, постройки и дивашки лица се сляха в жесток вихър, докато тя безпомощно залиташе и се опитваше да се отбранява. Взе да й призлява от въртенето и от страх. Мъжете разкъсаха кимоното й. Останала гола под тънката си бяла долна роба, Рейко се и сви ужасена.
— Оставете ме! — изпищя тя.
— Още не сме свършили — изрева раненият самурай и нареди на другите мъже: — Проснете я на земята!
Мъжете я сграбчиха и макар че Рейко се отбраняваше, докато остана без дъх, те я проснаха на земята. Притиснаха ръцете й над главата, разтвориха насила нозете й. Главатарят им се надвеси над нея, огромен и зловещ.
— Ей сега ще си платиш за онова, което ми стори — заяви той, като застана над нея на лакти и колене. Другарите му взеха да подвикват и да подсвиркват, подканяйки го да продължи.
— Не! — мятайки глава, Рейко се опита да отблъсне мъчителите си. — Пуснете ме! Помощ, моля, няма ли кой да ми помогне?
Истерията, която я обзе, превърна речта й в пронизителни писъци. Грозното, ухилено зловещо лице на главатаря закри небето. И тогава над врявата отекна нечий глас:
— Спрете!
Глъчта секна. Във внезапно настъпилата тишина се чу как вятърът люлее клоните на дърветата; отекна грохот от приближаващи гръмотевици. Самураят върху Рейко завъртя глава и похотта, изписана на лицето му, отстъпи място на объркване. Рейко лежеше парализирана и не знаеше какво да очаква.
— Махни се от нея! — заповяда гласът. Беше дълбок, рязък и дрезгав от гняв. — Останалите да се отстранят!
Самураят се отдръпна от Рейко и тя усети прилив на облекчение и признателност. Кръгът от мъже се разкъса, всички отстъпиха назад. Рейко предпазливо се повдигна на лакът. Видя как мъчителите й застанаха мирно, с лице към главната постройка. Тя отправи поглед в същата посока. На верандата стоеше непознат мъж. Сенките от стрехите скриваха лицето му и единственото, което Рейко успя да различи, бе бръснатата глава и двата меча — характерните белези на всеки самурай. Нова вълна от ужас удави доскорошното й облекчение.
Този човек я бе пощадил, но властните му маниери и бързината, с която останалите му се подчиниха, й подсказаха, че това бе господарят. Вероятно клането и похищението бяха извършени по негова заповед.
Той се спусна по стъпалата на верандата и се отправи към нея, прекосявайки двора. Вървеше със странна походка, в която се съчетаваха странна нерешителност и самурайска горделивост. Главата му изглеждаше твърде голяма за набитото му, облечено в черни одежди тяло. Върху полите на кимоното му бе извезан дракон. Златистите лапи и покритото със смарагдови люспи тяло на чудовището се гънеха в едно движенията на самурая, а озъбената му паст бълваше яркочервени пламъци. Залитайки, Рейко се изправи на крака, като придърпваше към тялото си долната роба. Уязвима и в същото време решена да посрещне врага с достойнство, тя отмахна назад падналите върху лицето й коси и впери поглед в самурая.
Той застина на място и се втренчи в Рейко. Беше по-млад, отколкото можеше да се предположи по гласа му — нямаше още трийсет. Под набразденото му чело и скосените черни вежди очите му, разположени в дълбоките си орбити, горяха като живи въглени. Носът му бе широк и масивен, ноздрите му потръпваха както ноздрите на дракона върху кимоното му. Но устните му бяха меки, влажни и присвити; брадичката му бе извита навътре. Рейко видя в погледа му възхищението, което красотата й често предизвикваше у мъжете. В същото време самураят я гледаше с изумление, сякаш я бе разпознал, но не можеше да повярва на очите си. За Рейко той бе напълно непознат — двамата никога не се бяха срещали.
— Ранена ли сте? — попита той. Погледът му обходи тялото й и чак след това се върна на лицето й.
Смутена от този натрапчив оглед, Рейко извърна очи от самурая.
— Не — прошепна тя.