Сега Сано изучаваше с поглед другата възможна следа. Хошина изглеждаше сломен от безнадеждност. Стоеше със сведена глава, а очите му бяха хлътнали от тревога. Сано изпита съчувствие към него. Много самураи биха приели самоубийството като начин да избегнат подобни позорни обстоятелства.
— Трябва ли ви нещо? — като си даваше вид, че се интересува от физическите удобства на Хошина, той огледа килията.
Дворцовите служители, обзавели затвора му, бяха проявили уважение към високия му ранг. Подът бе и застлан с татами, а в ъгъла бе оставен навит на руло — футон. На первазите на прозорците гореше тамян, за да гони комарите и да разсейва тежкия мирис на застояла вода откъм рова под кулата. Върху поднос от черно лаково дърво със златисти шарки бяха оставени съдини в подобна окраска. В тях имаше супа, ориз, скариди, зеленчуци и чай. До каменната стена стоеше закрито с капак нощно гърне. Но Сано с облекчение установи, че в помещението няма нищо, което Хошина би могъл да използва срещу себе си. — Не се тревожи… взеха ми мечовете — успокои го Хошина с язвителен тон. — Даже клечки за хранене не ми дават — и той махна към непокътната храна. — А и стражите ме дебнат непрестанно. Без съмнение някой е посъветвал шогуна да не ми позволи да извърша сепуку и да лиша похитителите от екзекуцията, която те изискват, за да пуснат майка му.
Макар че го нямаше, дворцовият управител бе третият в стаята и присъствието му се чувстваше почти осезателно. Сано знаеше, че Янагисава бе уточнил условията за затворничеството на Хошина, и очевидно Хошина се бе досетил.
— Но засега нямам намерение да умирам — нито от собствената си ръка, нито от нечия друга — част от старата борбеност на Хошина се разпали отново и той изпъна рамене.
— Радвам се да го чуя.
Хошина изсумтя:
— Не се и съмнявам.
Язвителният му тон подсказваше, че според него Сано проявява грижа към него по егоистични причини, и Сано не го отрече. Хошина представляваше новият ключ към загадката на похищението и бе особено важен за спасяването на Рейко.
— Между другото, предполагам, ти дължа благодарност, задето успя да убедиш шогуна да отложи смъртта ми — каза Хошина с неохота. — Ще ми простиш, ако точно сега не съм особено въодушевен от този факт.
Сано кимна, позволявайки на Хошина да даде израз на мъката си. Съпричастието, което изпитваше, намали омразата му към неговия враг. При по-различно стечение на обстоятелствата самият той можеше да се озове на мястото на Хошина.
— Какво те води насам в момент, когато всички ме избягват като чума?
„Колко бързо хората в бакуфу отритват колеги в беда“, помисли си Сано.
— Аз приех да спася живота ти — отвърна той — и съм тук, за да завърша започнатото.
Хошина му хвърли поглед, изпълнен едновременно с презрение и признателност.
— Ако не знаех, че следваш по-далечна цел, току-виж съм си помислил, че си истинско въплъщение на честта.
— Ние всички имаме лични интереси — каза Сано, — но в случая моят съвпада с твоя. Аз искам да заловя похитителите и да спася заложничките. А ти изискваш от мен да го сторя, преди да изтекат определените седем дни и шогунът да нареди да те екзекутират.
Хошина се съгласи с кисела физиономия.
— Нуждая се от помощта ти — каза Сано. — Би ли отговорил на няколко въпроса?
— Аз съм твой роб.
Сано клекна до него.
— Кой, мислиш, е написал това? — той бръкна в туниката си и извади писмото за откупа.
— Нямам никаква представа — въздъхна Хошина, обзет от безнадеждност.
— Поемата говори ли ти нещо?
Той разтвори писмото и го постави на пода. Известно време разсъждаваха над редовете и после Хошина каза:
— Драконите символизират сила, плодородие, благосъстояние. Всяко дете научава историята на краля дракон, който властва над морето. Но тази поема няма смисъл. Може ли да означава, че кралят дракон е похитителят и той държи жените в подводния си палат? — Хошина се засмя горчиво. — Звучи като бълнуване на безумец.
Сано кимна, защото кой друг, освен безумец би отвлякъл майката на шогуна, за да предизвика екзекуцията на началника на полицията? Можеше да добави, че драконите носят дъжд, за да израстат посевите, и поддържат природните сили в равновесие. Но макар да смяташе, че вероятно поемата съдържа и някакви улики, двамата с Хошина трябваше да отбележат някакъв напредък, а не просто да обсъждат космологията.