Насилствената проституция бе обичайното наказание за жени, хванати в кражба.
— Предложих на Хошина сан подкуп, за да пусне и дъщеря ми — продължи Нарая, — но той отказа, макар че служители на реда обикновено приемат подкупи при такива дребни престъпления — очите на Нарая се напълниха със сълзи на гняв. — По-късно научих, че току-що бил повишен в чин командир. Явно искаше да се покаже колко е непреклонен. Държеше да накаже Емико за назидание на всички бъдещи крадци.
Това звучеше точно в стила на Хошина и Сано изпита към него още по-голяма неприязън. Бе почнал да се съмнява в правотата на решението си да защити своя враг. Все повече губеше увереност, че отлагането на смъртта на Хошина поне още известно време още запази живота на Рейко. Дали нямаше да е по-добре да се отрече от обещанието си и да остави шогуна да се съобрази с изискването за откуп? Какво щеше да стане, ако се окажеше, че нито Нарая, нито някой от клана Кий бе отвлякъл жените?
— На следващия ден, докато Емико очакваше процеса, в квартала около затвора избухна пожар — продължи разказа си Нарая. — И надзирателят пуснал затворниците.
Законодателството на Токугава постановяваше, че при пожар всички затворници трябва да бъдат освободени, тъй че, ако постройката на затвора изгори, те да не загинат — рядък пример на милост в една жестока наказателна система. След като опасността отминеше, затворниците бяха длъжни да се върнат доброволно в затвора и повечето наистина се връщаха.
— Но Емико се забавила. След като пожарът бил потушен и всички се върнали… — Нарая задиша тежко, дъхът му пресекваше, а по увисналите му страни се затъркаляха сълзи. — Надзирателят я намерил мъртва в едно корито за поене на коне, пълно с вода. Удавила се.
Сано изпита съжаление към Нарая, но в същото време го обзе вълнение, от което сърцето му заби учестено. Дъщерята на търговеца бе умряла също като непознатата в поемата от писмото на похитителите. Нейната смърт ли бе убийството, което стоеше в основата на искането за екзекуцията на Хошина?
— Нямаше официално обяснение за случилото се с дъщеря ми — Нарая говореше с нескрита ненавист. — Може да е паднала в коритото. Може някой да я е блъснал. Но аз си мисля, че се е удавила, защото не е могла да понесе позора.
— И според вас полицейският началник Хошина косвено е причинил самоубийството й? — попита Сано, сдържайки вълнението си.
— Ако не беше онзи негодник, Емико днес щеше да е жива! — възкликна гневно Нарая. Омразата пресуши сълзите му. — Аз нямаше да изгубя единственото си дете. Съпругата ми нямаше да се спомине от скръб седем години по-късно. Всеки ден, в който Хошина сан продължава да живее, е жестоко оскърбление за паметта им. Всеки ден се моля да изпита мъката и унижението, които изстрадахме ние.
Сано бе връхлетян от противоречиви чувства. Изпитваше повече съчувствие към Нарая, отколкото уважение към Хошина, и усети, че му се иска Нарая да е невинен почти толкова силно, колкото се надяваше той да е похитителят. Предпочиташе да разбере, че Нарая постига възмездие за дъщеря си, отколкото, че е наказан за похищение и масово клане.
В следващия миг Нарая вече бе възвърнал обичайния си ведър израз:
— Но миналото си е минало. Трябва да приемем онова, което ни е отредила съдбата, и да продължим напред — той млъкна за момент и после каза предпазливо: — Може ли да попитам какво общо има някогашната ми вражда с Хошина с отвличането на майката на шогуна?
— Негово превъзходителство получи писмо от и похитителите — поясни Сано. — В него се настоява Хошина да бъде изобличен и екзекутиран като убиец и чак тогава господарката Кейшо ще бъде на свобода.
Нарая се ококори и зяпна. Изглеждаше така, сякаш, току-що бе глътнал камък, който бе заседнал в гърлото му. Очевидно бе осъзнал, че историята му го прави възможен обвиняем в престъплението. После отметна назад глава и избухна в смях.
— Значи най-накрая Хошина ще си получи заслуженото! — възкликна той. — Все пак има справедливост на този свят — и взе да скача развеселен. — Когато го отведат на екзекуция, ще бъда там и ще гледам преливайки от радост, — потри доволно ръце и ги вдигна към небето. — Слава на божествата, че откликнаха на молитвите ми! Най-накрая някой да унищожи този злодей!