— Ваше дело ли е? — Сано бе пронизан от съмнение, защото Нарая изглеждаше искрено изненадан от вестта за искането на похитителите.
Би ли могъл дори един добър актьор да изиграе с подобна правдивост реакцията? Ако бе отвлякъл жените, Нарая би трябвало да се разтревожи, че писмото е отвело Сано при него, че заговорът му против Хошина е пропаднал, и да се страхува, че ще бъде наказан за престъплението, вместо да се радва на краха на Хошина.
— Почти ми се иска да бях аз — каза Нарая. — Тъй изкусно замислено възмездие за злините на Хошина сан — той стисна юмруци и се изсмя сподавено, но бе отрезвен от позакъсняло благоразумие, след като си даде сметка за тежкото положение, в което се намираше. — Само че аз не съм нападнал тези жени на Токайдо и не съм ги отвлякъл. Не съм напускал Едо от няколко месеца. Попитайте, когото пожелаете тук, всеки ще го потвърди.
Но Сано знаеше, че работниците бяха длъжни да бъдат верни на Нарая и биха излъгали заради него.
— Кога разбрахте за пътешествието на господарката Кейшо?
— Едва след като оповестиха, че е била отвлечена. Няма как да съм го сторил — после внезапно присви очи: — Освен това правилно ли съм разбрал, че всички от ескорта на господарката Кейшо са изклани? Убити са към сто души? — Нарая поклати глава, възмутен от тази жестокост. — Аз никога, ама никога не бих могъл да пролея толкова кръв… дори и за да отмъстя за смъртта на дъщеря си. И не съм толкова глупав, че да извърша държавна измяна само за да отмъстя на Хошина сан.
Сано си спомни как съдията Уеда бе направил компромис с професионалната си чест и бе заобиколил закона заради Рейко. За себе си знаеше, че би се изложил на всякаква опасност и би платил каквато и да е цена, за да накаже онзи, който би причинил зло на Масахиро. Бащината преданост бе по-силна от благоразумието и макар че Нарая отричаше разпалено, думите му не убедиха Сано.
— Може би не бихте отвлекли или убили със собствените си ръце — предположи той. — Изобщо не е било необходимо да напускате Едо или да свършите лично мръсната работа.
Нарая изсумтя пренебрежително.
— Не разполагам нито с хората, нито с парите, за да осъществя подобно нападение.
Сано знаеше, че наемната груба сила излиза евтино и Нарая можеше да си позволи цената й, но въпреки това се запита дали главорезите от Едо биха могли тъй лесно да посекат войници на Токугава. Съмненията му относно вината на Нарая се засилиха. Той попита неочаквано:
— Кога се преместихте в Едо?
Търговецът примига, изненадан от внезапната смяна на темата.
— Преди две години.
— Родът ви върти този бизнес в Мияко от поколения. Защо решихте да го преместите тук?
— С всяка изминала година конкуренцията ставаше все по-силна — отвърна Нарая и Сано видя как той взе да мести поглед, опитвайки се да отгатне смисъла на въпросите му. — Търговията в Едо върви значително по-добре.
— И решението ви няма нищо общо с това, че Хошина сан се е преместил тук година по-рано? — попита Сано.
— Не — търговецът се смръщи озадачен, но после върху лицето му се изписа разбиране. Сочейки с пръст Сано, той каза: — Вие смятате, че съм последвал Хошина сан? Мислите, че съм дошъл в Едо, за да му отмъстя? Но няма такова нещо. В деня, когато научих, че е напуснал Мияко, аз празнувах, защото вече нямаше да мърси околността. Ако имаше друг град, голям колкото Едо, щях да отида там, за да не ми се налага да дишам един и същ въздух с него.
Внезапно Сано загуби всякакво търпение за овладян и целенасочен разпит. Належащата нужда да разреши случая, да спаси Рейко и да избегне екзекуцията, която го заплашваше, лумна в гърдите му. Той сграбчи търговеца за предницата на кимоното му.
— Престани да отричаш! — изкрещя той в лицето му. — Ако ти си отвлякъл жените, по-добре си признай!
Стреснат, Нарая пое шумно въздух. Очите му се разшириха от страх.
— Не съм аз! — възрази той отчаяно.
Ако съществуваше някаква вероятност Нарая да е кралят дракон, Сано нямаше да му позволи повече да го разиграва. Той го блъсна назад, притисна го до стената на постройката и изкрещя:
— Престани да ме лъжеш!
— Това е самата истина — възрази Нарая. — Никого не съм отвличал. Кълна се в честта на предците си!
— Какво си сторил с жена ми? — Сано мразеше да прибягва до груба сила, но имаше два избора — да се държи добре с търговеца и да остане с празни ръце или да го притисне и да изясни фактите, които му бяха необходими. Той разтърси Нарая. — Къде е тя?