— Не знам! — главата на търговеца се удари в стената. — Моля ви, пуснете ме! Причинявате ми болка!
— Говори и ще престана — Сано го разтърси още по-силно и яростно.
Нарая сграбчи ръцете на Сано и се опита да се освободи от хватката му, но без успех. Тогава взе да го рита по пищялите.
— Помощ! Помощ! — закрещя той.
— Кажи ми! — заповяда му Сано.
От фабриката изтичаха работници, въоръжени с гребла, тояги и метални лопати, готови да защитят Нарая. Детективите измъкнаха мечовете си.
— Невинен съм! — изкрещя Нарая. — И да ме изтезавате, докато направя признания, и да ме убиете… нямала ви върна жените, защото не съм ги отвлякъл. Не знам къде са!
Сано видя ужасеното лице на търговеца и осъзна, че всеки момент щеше да избухне жестока разпра.
Даде си сметка, че бе отишъл твърде далеч. И да размажеше главата на Нарая, това нямаше да помогне на Рейко, дори и Нарая да бе кралят дракон. Той освободи търговеца, който се свлече на мръсната земя.
— Върнете се по местата си — нареди Сано на работниците.
Те се подчиниха, а детективите прибраха мечовете си в ножниците. Сано се облегна на стената, изчерпан от яростния си изблик, и ужасен, че животът му изглежда като кошмар, в който трябва да започва разследването отново и отново, до безкрай, с ясното и съзнание, че никога няма да открие Рейко. Сведе поглед към заподозрения, когото замалко не бе убил. Нарая се бе облегнал на стената със затворени очи и с изпънати нозе и тихо стенеше. Стената бе оцапана с кръв от главата му.
— Добре ли си? — попита Сано, обзет от страх, че от ударите Нарая е изгубил съзнание.
Нарая отвори очи.
— Не, благодарение на вас — той пусна една немощна усмивка. — Но не ви осъждам. Разбирам, че сте много разстроен, тъй като знам какво е да загубиш любим човек. А и аз наистина искам да ви помогна — той се изправи, стенейки от болка, и попита хрисимо:
— Може ли да направя едно предложение?
Останал без сили за повече словесни схватки, Сано отвърна:
— Давай — надеждата му, че Нарая е кралят дракон, бе намаляла до такава степен, че се нуждаеше от всякакъв съвет, който можеше да получи… дори и от един заподозрян.
— Ако наистина държите да откриете похитителите — каза Нарая, — трябва да престанете да се занимавате с мен и внимателно да проучите другите, на които Хошина е сторил някакво зло. Заради действията си той си спечели много лоша слава в Мияко. Може би някои от останалите му някогашни врагове са го последвали тук, дирейки възмездие. Може би те са отвлекли майката на шогуна.
— А може би ти просто се опитваш да прикриеш собствените си престъпления, като насочваш подозренията към останалите — каза Сано с презрение, макар да си даваше сметка, че докато не откриеше доказателства срещу Нарая, щеше да бъде принуден да стори онова, което предлагаше търговецът.
— Просто се опитвам да направя услуга на шогуна и да ви предпазя от голяма грешка — поясни Нарая. — Да ви кажа ли къде другаде трябва да дирите похитителите?
Сано отвърна с мълчание, изразяващо съгласие.
— Сред членовете на „Черния лотос“ — каза Нарая.
— „Черният лотос“ ли? — Сано се смръщи, слисан, че сектата отново излиза на преден план, след като там разследването не бе довело до нищо окуражително. Той изгледа Нарая с недоверие, като се питаше дали търговецът просто не прехвърляше вината към този безспорен бич на обществото. — Защо го казваш?
Нарая се озърна, сякаш се страхуваше, че някой може нарочно да ги подслушва. После сниши глас и заяви с поверителен тон:
— Подочух, че силите на реда се отнасяли много зле със задържаните членове на сектата. Хошина сан имал собствен таен затвор, където заедно с хората си изтезавал арестуваните, за да издават съмишлениците си. Докато ги разпитвал, хората му пускали топена мед в очите им. Е, и накрая те проговаряли!
Тази вест обезпокои Сано. Макар че ненавиждаше „Черния лотос“, той осъждаше инквизициите, а и за пореден път научаваше нещо, което засилваше ненавистта му към човека, чието спасяване бе приел за свой дълг. А не можеше да подмине историята на Нарая като най-обикновен слух. Напоследък полицията бе арестувала много членове на сектата. Ако това бе резултат от саморазправа, оглавявана от Хошина, тогава той е бил отговорен за екзекуции, които за „Черния лотос“ представляват чисто убийство.
— В „Черния лотос“ имат не по-малко основание от мен да желаят възмездие за Хошина — каза Нарая. — Освен това сред тях има толкова фанатици, които не биха се поколебали да посекат цяло шествие на Токугава и да отвлекат майката на шогуна, стига техният пастор да им нареди — Нарая повтори разсъжденията, които първоначално бяха дали основание на самия Сано и да насочи подозренията си към „Черния лотос“.