— Не биваше да очаквам, че ще ме познаеш — каза той скръбно. — Когато бяхме заедно за последен път, бях все още момче. Въпреки това те разпознах веднага. Ти си все тъй млада и красива — рече той глухо и се взря в Рейко със замъглени от благоговение очи. — Точно каквато си в сънищата ми от нощта, в която те загубих.
Рейко заключи, че прилича на негова позната. Можеше ли това да е причината, поради която бе извършил похищението? Мисълта, че нечия сбъркана самоличност бе причинила смъртта на сто души, я изпълни с ужас. Но когато се срещнаха след опита й за бягство, той изглеждаше изненадан, че я вижда. А и защо да отвлича останалите жени, ако е искал само нея?
Изражението на краля дракон се промени и върху лицето му се изписа обида.
— Защо мълчиш? — попита той. — Нямаш ли какво да ми кажеш след всички тези години на раздяла?
— Ще ме убиете ли? — попита внезапно Рейко.
Кралят дракон вдигна рязко глава, удари юмрук в дланта си и се втренчи в Рейко, без да отмества поглед, цял един дълъг и изпълнен с напрежение миг, в който по лицето му пробягваха непонятни за нея емоции.
— Вероятно не — отвърна той най-накрая.
Облекчението й бързо отстъпи място на смут, тъй като кралят дракон протегна рязко ръце към нея, сякаш искаше да я сграбчи. Рейко извика и инстинктивно вдигна ръце да се защити, но после си спомни, че безопасността на приятелките й зависеше от приличното й поведение. Кралят дракон отдръпна ръцете си и ги задържа с дланите нагоре в уверение на това, че не желае да й причини зло. Върху лицето му се появи изпълнена с желание, предразполагаща усмивка, която направи изражението му още по-обезпокоително.
— Ела, ще отпразнуваме нашето събиране с пищно угощение.
Застана от едната й страна и докосна ръкава й, подканвайки я да прекоси помещението и да се качи на подиума. Близо до фреската бе постлана покривка, върху която бяха сложени кана със саке, две чаши, два чифта пръчици и блюда със студен ориз, печена риба, варени зеленчуци и плодове. Рейко коленичи с неохота там, където й бе посочил кралят дракон. Той коленичи плътно до нея, сипа саке и й подаде едната чаша.
— Да пием за новото начало — вдигна той тост, като в същото време я изпиваше с поглед.
После отпи и Рейко реши, че непознатият играе някаква своя странна игра. Необходимостта да защити приятелките си я принуждаваше да приеме отредената й роля и да изпие чашата. Сакето изгори вътрешностите й като разяждаща отрова.
— Моля те, яж, Анемона — подкани я той.
Рейко взе пръчиците и се подчини. Въпреки глада, който изпитваше, всяка хапка й пресядаше. Не желаеше да насърчава странните му фантазии. Каква ли бе връзката между тях и извършените от него престъпления?
Кралят дракон сипа повторно и отново пи. Не вкусваше нищо; просто я гледаше.
— Толкова мъчително е мълчанието ти, скъпа моя. За какво мислиш?
Събрала кураж, Рейко попита:
— Защо го направихте?
Кралят дракон се стресна и премига, сякаш току-що се бе събудил от сън. Изглеждаше така, сякаш не разбираше въпроса на Рейко.
— Искам да знам защо ни отвлякохте — каза тя и видя как постепенно в погледа му просветна разбиране. — Ако искате пари, семейството ми ще ви плати колкото пожелаете. Същото ще сторят семействата на Мидори и на госпожа Янагисава. А шогунът би изпразнил цялата хазна на Токугава, само да може да върне майка си.
— Не искам пари — кралят дракон отхвърли идеята, категорично поклащайки глава. — Целта на моя план е справедливост, не богатство. Справедливост и възмездие. И двете изискват жертвоприношение — от страна както на виновните, така и на невинните.
— Търсите отмъщение? За какво? — попита Рейко, още по-озадачена от преди, без да може да разбере смисъла на ставащото. — Какво са ви сторили всички онези, които хората ви посякоха?
— Нищо — грубото пренебрежение, с което той отговори, показваше, че не изпитва никакви угризения относно клането. — Те просто се изпречиха на пътя ни.
— Пречили са ви да отвлечете господарката Кейшо, и госпожа Янагисава, Мидори и мен ли? — кралят дракон кимна утвърдително и Рейко продължи: — Но ние не сме ви сторили никакво зло. Нямате причина да ни държите затворени и да се отнасяте с нас по този начин.
— Така ли? — внезапен гняв припламна в очите му. — Нима ти не ме тласна към морално падение? — той се наклони към Рейко и думите му облъхнаха лицето й с мирис на алкохол.
Смутена от внезапната промяна в настроението му, тя понечи да се изправи. Видя мъжете на верандата, насочили стрели към тялото й през пукнатините на вратата. Помисли за безпомощните си приятелки и се отпусна на колене.