— Не ме ли превърна в свой покорен роб, макар че през цялото време си дарявала ласките си другаде? — попита той рязко. — Нима не страдах до полуда заради теб? Не разби ли сърцето ми, не прекърши ли духа ми, не ме ли изостави? Уличница! — изкрещя той в ярост. — Сатана!
И той я зашлеви тъй силно, че главата й се отметна назад. Пред очите й причерня. Стъписана, тя изпищя от болка и се строполи на една страна. От удара в пода тялото й се разтресе. В следващия миг кралят дракон се бе надвесил над нея и й шепнеше нежни успокоителни слова.
— Прости ми, че ти причиних болка — рече умолително той. — Как да изкупя грешката си?
Предложената от него утеха я плашеше не по-малко от проявеното миг по-рано насилие. Усещаше страната си болезнена и пламтяща, а в устата си имаше вкус на кръв. Рейко впери поглед в него и очите й се напълниха със сълзи.
— Можете да ни пуснете.
Той свъси вежди.
— Защо искаш да ме изоставиш отново? Толкова ли съм отвратителен за теб?
— Не, ни най-малко — побърза с отговора Рейко. Седна предпазливо, с ясното съзнание, че не бива да го вбесява отново, за да не я нарани още повече. — Мисля, че сте много… красив. Но кулата не е подходяща за живеене. Господарката Кейшо е възрастна и болна. Мидори ще роди всеки момент. Госпожа Янагисава е майка на малко момиче, което се нуждае от нея.
Лицето на краля дракон помръкна от досада — интересът му към Рейко не се разпростираше върху останалите жени.
— Аз също имам дете — гласът й затрепери, щом си помисли за Масахиро. — Ние всички искаме да се приберем у дома!
Кралят дракон скръсти ръце на гърдите си и изпъна рамене.
— Невъзможно! — отсече той сърдито и в гласа му прозвуча студенина.
— Вие имате ли деца? Не тъгувате ли за семейството си? — попита Рейко, опитвайки се да го въвлече в разговор за общи неща и така да предизвика съчувствието му. — Не предпочитате ли да бъдете с тях, а не тук на това окаяно място?
— Нямам деца, нямам и семейство — отвърна той с обвинителен тон, който подсказваше, че по някакъв начин бе лишен от всичко по нейна вина.
Тя загуби надежда, че може да разговаря разумно, и си даде сметка, че той следва някаква своя, непонятна за нея логика.
— На кого искате да отмъстите? Какво са ви сторили, та сте готов да отвлечете и да убиете толкова невинни люде?
Във високомерната му усмивка пролича нескрит присмех.
— Истината скоро ще стане известна на всички в Япония.
Парирана, Рейко опита друга тактика:
— По какъв начин служите на справедливостта, като ни държите затворени?
— Ще разбереш — отвърна той, изпълнен със самодоволство.
— Похищението на майката на шогуна и убийството на целия й антураж представляват държавна измяна срещу режима на Токугава. Няма да се отървете безнаказано — с нарастваща тревога Рейко прибягна до заплахи: — Войниците ще ви открият. Ще умрете опозорен, а врагът ви ще остане на свобода.
— Войниците няма да ме докоснат — кралят дракон вирна брадичка и отпусна ръце върху мечовете си. — Предупредил съм шогуна, че ако прати войската си, ще убия всички ви. Той трябва да изпълни желанието ми или да се прости с любимата си майка.
Рейко нямаше представа, какво бе желанието на този човек, подтикнало го към подобни крайни действия.
— Какво поискахте да стори шогунът? — попита тя колкото със страх, толкова и с любопитство.
— Имай търпение — каза кралят дракон с нотка на снизходителност в гласа. — Времето ще покаже.
Рейко бе разбрала, че е безпредметно да очаква от него отговори на въпросите, които я вълнуваха, но въпреки това попита:
— Какво ще стане с нас?
— Това зависи от шогуна. Засега ти оставаш тук с мен. Можем да се насладим на времето, което ни предстои да прекараме заедно.
Той се примъкна по-близо до нея. От тялото му струяха трескава топлина и миризма на тамян. Дишаше хрипливо и шумно. Рейко бе обладана от неистов порив да побегне, който почти я изправи на крака, но в този миг видя Ота на прага, както и останалите мъже, застанали на верандата. Пръстите на краля дракон се заровиха в косите й, тя усети как запълзяха по тила й — търсещи, галещи. Почувства, че настръхва от отвращение.
Единствено съпругът й я бе докосвал по такъв интимен начин. Тя не искаше друг, освен Сано. Изпита неистово желание да се хвърли върху краля дракон, да грабне меча му и да го отблъсне, но стореше ли го, Кейшо, госпожа Янагисава и Мидори щяха да пострадат.
Кралят дракон отметна косите й на една страна. Горещият му влажен дъх плъзна по врата й — тази тъй я еротична, интимна зона на женското тяло. Връхчетата на пръстите му докоснаха тила й. Рейко се вцепени от ужасната мисъл, че кралят дракон ще я насили — най-страшното зло, ако не се смяташе смъртта, което един мъж можеше да причини на една жена.