— Не можем да знаем какво би решил. Освен това в писмото си до шогуна похитителите заявяваха недвусмислено, че ако някой ги преследва, ще убият жените — неувереността в поведението на Маруме издаваше неохотата му да противоречи на Хирата, който бе с по-висок ранг от него.
— Те няма да ни видят — възрази Хирата. — Само трима сме, а не цяла армия, която би привлякла вниманието им.
— Може и да не успеем да се справим сами, твърде малко сме — намеси се Фукида, човъркайки ноктите си — правеше го всеки път, когато се напрягаше, — но в същото време говореше с убеждението на самурай, изпълняващ дълга си да поднася неприятни истини на вишестоящия. — А и не знаем колко са похитителите. Победили са в сражение войниците на Токугава от антуража на господарката Кейшо, което означава, че са добри бойци. Представете си, че ни хванат на острова. Ако ни убият, не можем да спасим жените дори и да кажем на сосакан сама къде се намират.
— Прав е — подкрепи го Маруме.
Двамата детективи стояха рамо до рамо срещу Хирата.
— Няма да ни хванат — настоя Хирата. Ядосан на самия себе си, че отказва да се подчини на бушидо, той все повече се дразнеше от възраженията на двамата. — Смятате ли, че не съм способен да оглавя едно успешно нападение? — фактът, че той самият имаше съмнения относно шансовете им за успех, го разгневяваше още повече. — Поставяте ли под съмнение преценката ми?
— Не, не — побърза да възрази Фукида, макар че изражението му опровергаваше думите му.
— Не искате ли да спасите жените? — попита рязко Хирата.
— Разбира се, че искаме — отвърна Маруме. — И на нас не ни харесва просто ей така да се измъкнем и да се приберем в Едо — лицата и на двамата отразяваха същата жажда за действие, която изгаряше Хирата. — Но не можем да пренебрегнем заповедите на сосакан сама.
— Излагаме на риск собствената си чест — добави Фукида.
Най-лошото, което Хирата можеше да стори на другарите си, бе да ги принуди да нарушат самурайската си вярност към Сано. Не му беше приятно да ги тласка към такъв позор. Но се страхуваше, че ако не му помогнеха да щурмува острова, всичко щеше да пропадне. Дори и похищението да бе поръчано от владетеля Ниу и единственото му намерение да бе да раздели Мидори от Хирата, това не означаваше, че тя е в безопасност. Фактът, че този невъздържан и непредсказуем даймио досега не бе убивал член на семейството, не бе достатъчна гаранция, че това няма да се случи; похитителите вече се бяха проявили като безмилостни убийци по време на отвличането. Хирата не можеше да допусне забавяне, което би могло да струва живота на Мидори и на детето им. А и не вярваше, че Сано би поискал от него да изостави Рейко или останалите жени в ръцете на похитителите.
— Сосакан сама ми нареди да оглавя тази мисия — каза Хирата. — Докато сме далеч от него, трябва да ми се подчинявате. Нареждам ви да ми помогнете да проникнем на острова и да спасим жените. Аз поемам отговорността за всичко, което ще се случи.
Маруме и Фукида отново се спогледаха. Размениха си информация без думи и накрая кимнаха към Хирата. Той видя, че и двамата посрещнаха с искрено облекчение уреждането на нещата помежду им и нямаха търпение да започнат акцията по спасяването, дори и да не бяха напълно убедени доколко разумни бяха подобни действия. Хирата въздъхна, самият той обзет от облекчение и признателност.
— Как ще преминем езерото? — попита Маруме.
— Можем да го преплуваме — каза Фукида, измервайки на око разстоянието до отсрещния бряг. — Но после ще трябва по някакъв начин да превозим жените на безопасно място.
— А онези лодки? — попита Маруме, сочейки към отсрещния пристан.
— Не смятам, че трябва да сме зависими от тях — заяви Хирата. — Ако се случи най-лошото и похитителите открият, че сме на острова, преди да изведем жените, те ще охраняват лодките. Ще трябва всички да плуваме, а Мидори не може, особено в нейното положение.
— Аз не бих разчитал на това, че останалите жени умеят — обади се Фукида. — Можем да ги придържаме, но това ще забави бягството ни и ще помогне на похитителите да ни открият.
Картината, как тримата се мъчат да плуват, теглейки четирите жени през езерото, докато похитителите ги обстрелват със стрели и ги преследват с лодките, тутакси накара тримата да млъкнат. Никой не изказа на глас опасенията си, на какви опасности щяха да се изложат първо да открият жените, а после да ги изведат от затвора им и да стигнат с тях до брега.