— Трябва ни собствена лодка, която да скрием на острова и после да използваме, за да превозим жените — заяви Хирата, съсредоточавайки се върху належащия проблем. По-късно щеше да се тревожи за останалите препятствия. Възнамеряваше да отложи и притесненията за онова, което щеше да си помисли Сано, след като разбереше, че Хирата бе пренебрегнал заповедите му.
— Освен да се върнем в най-близкото село и да проверим дали хората нямат лодка, която да ни дадат назаем или да ни продадат — предложи Маруме.
— Няма да изпусна от поглед острова за толкова дълго време — заяви Хирата.
Той се озърна за някаква друга възможност и погледът му се спря на едно паднало дърво, както и на тънките фиданки в гората.
— Ще отрежем няколко ствола и ще ги свържем заедно, за да направим сал. После ще изчакаме падането на нощта, ще преминем езерото с гребане и ще щурмуваме острова.
Глава 19
В лечебницата на замъка Едо прислужницата Суйрен лежеше на леглото безжизнена и крехка под завивките. Очите й бяха хлътнали дълбоко в тъмните орбити, а скулите й се бяха изострили под бледата кожа. Сано бе коленичил от едната страна на леглото, а доктор Китано — от другата. Двамата наблюдаваха едва доловимия дъх, който излизаше през напуканите й безцветни устни. Над нея се виеше дим от тамян; магьосницата продължаваше да бие тамбурината, а свещеникът да реди целителни заклинания. Помещението бе замъглено от изпаренията на къкреща върху огъня билкова отвара.
— Има ли някакво подобрение в състоянието й? — попита Сано, изпълнен със съмнение. Бе дошъл да посети Суйрен, защото тази важна свидетелка на престъплението бе забравена заради неочаквания обрат на събитията, причинен от писмото с исканията на похитителите. Бе възнамерявал да последва опита на полицейския началник Хошина и да разпита единствената оцеляла при клането на Токайдо, но само един поглед към Суйрен бе разбил надеждите му, че тя би могла да му предостави каквато и да било информация.
— Няма промяна — отвърна доктор Китано. — Суйрен притежава невероятно здрав организъм и силна воля за живот, но все още съществува сериозна опасност за живота й.
— Дойде ли в съзнание?
— Не и откакто Хошина сан ме принуди да я свестя — строгото лице на доктор Китано изразяваше неодобрение. — Той държеше да се опита да изтръгне от нея някаква информация за засадата, макар че тя бе твърде немощна и замаяна. Ако не бях го спрял, грубото му отношение можеше да я убие.
Научавайки как Хошина бе застрашил живота на Суйрен и бе изложил на риск разследването, Сано бе обзет от гняв. Макар и способен детектив, Хошина твърде много залагаше на грубата сила. Сано изпита искрено съжаление, че Хошина изобщо бе дошъл в Едо. Този човек бе причинил зло на толкова много хора — не само на дъщерята на Нарая или на останалите в списъка на смъртните случаи, които се свързваха с него. Масовото клане и похищението също бяха причинени от някакво зло, което бе сторил Хошина. Ако Рейко, Мидори, Кейшо и госпожа Янагисава бъдеха убити, отчасти смъртта им щеше да бъде по негова вина. Сано си помисли, че единственото добро в създаденото положение бе, че Хошина е затворен и не може вече да навреди на когото и да било.
— Суйрен каза ли нещо в съня си?
— Не.
— Наблюдавайте я непрестанно — нареди Сано. — Ако доловите някакви думи, запишете ги. Веднага щом дойде в съзнание, пратете съобщение в личното ми имение.
— Да, сосакан сама — отвърна доктор Китано.
След един последен поглед към Суйрен и безмълвна молитва за възстановяването й Сано напусна лечебницата, за да довърши разследването на Хошина, свързано с всякакви подробности около личната прислужничка на Кейшо. Питаше се какви ли още грешки на полицейския началник му предстоеше да открие.
Жилищните помещения за жените в замъка Едо заемаха една уединена част в двореца, известна като „вътрешното крило“. Там живееха майката на шогуна, съпругата му, неговите двеста наложници, техните прислужнички и женският обслужващ персонал — общо към хиляда жени. Сано се представи при портата — изработена от обкован с желязо дъбов материал, украсен с издълбани в дървото цветя, — която се охраняваше от двама войници. Достъпът във вътрешното крило бе забранен за мъже, с изключение на няколко доверени стражи, лекари, служители и вестоносци. Дори високият ранг на Сано не му позволяваше да влиза там по право.
— Искам да се срещна с мадам Чизуру — заяви той на стражите.
Те пратиха човек във вътрешността, който да доведе мадам Чизуру отошийори. Нейните задължения включваха да бди пред спалнята на шогуна, докато върховният господар спеше с някоя от наложниците си; нейна бе и отговорността за приличното им поведение. Освен това поддържаше реда в женските жилищни помещения. Сано бе наясно с репутацията й на интелигентна и способна надзирателка, която познаваше всички във вътрешното крило и рядко пропускаше каквото и да било от случващото се в него. Не след дълго мадам Чизуру се появи на прага.