— С какво мога да ви услужа? — тя се поклони на Сано.
Около петдесетгодишната някогашна наложница на предишния шогун имаше посивели коси, събрани на висок кок отзад на темето й. Семпло сиво кимоно обгръщаше строгата й стегната фигура. С квадратното си лице, гъсти необръснати вежди и тъмни косъмчета на горната си устна тя приличаше по-скоро на мъж. Но плътният й глас бе мелодичен, а деликатните й устни — изящни и женствени.
— Бих искал да ми дадете информация за Суйрен и да ми покажете жилището й — каза Сано.
— Както желаете.
Чизуру отстъпи встрани и го пусна да влезе във вътрешното крило. Двамата минаха по коридори с лакирани подове от кипарисово дърво, през лабиринт от стаи, отделени с дървени решетки и хартиени стени. Вътре се бяха излегнали красиви млади жени, а около тях прислужнички им вееха за прохлада. Вратите към градината бяха отворени, а отвън други жени си почиваха под сянката на дърветата. Сано вдъхна ароматите на парфюм и масло за коса, както и миризмата на твърде много хора, събрани заедно на твърде тясно пространство. Носеше се звън на разклащани от вятъра камбанки; звучаха пискливи гласове. Похищението на майката на техния господар не бе уталожило суматохата около тези жени, които бяха като затворнички и нямаха какво друго да правят, освен да убиват времето си.
— Полицейският началник Хошина вече разпита ли ви? — обърна се Сано към Чизуру.
— Да — отвърна тя и сви устни в неодобрение. — Той обвини Суйрен, че е участвала в заговора за похищението.
— А вие не смятате така? — попита Сано.
— Не е моя работа да изразявам несъгласие с вишестоящите — отвърна сухо Чизуру.
Но Сано бе сигурен, че зад външната й сдържаност се криеше горда и независима мисъл.
— Предполагам, че познавате жените тук по-добре от Хошина или от когото и да било. Кажете ми какво смятате по въпроса.
Насърчена от думите му, Чизуру каза:
— Суйрен прислужва на господарката Кейшо от доста време. Привързана е към нея. Освен това е мила и почтена жена. Твърдението, че е помогнала на престъпници да убият другарките й и да отвлекат, когото и да било, е абсурдно — Чизуру говореше с нескрито възмущение.
Сано се доверяваше повече на нейното мнение, отколкото на мнението на Хошина. Теорията, че Суйрен бе казала на краля дракон за пътешествието, в отплата той бе пощадил живота й, не му се струваше убедителна. Беше изцяло в стила на Хошина да набеди човек, който не може да се изкаже в своя защита, въпреки липсата на доказателства срещу него, само и само да изглежда така, че напредва в разследването си!
— Ето къде живее Суйрен — каза Чизуру и въведе Сано в малка стая непосредствено до покоите на господарката Кейшо.
Помещението бе обзаведено оскъдно с фенер, шкаф и ниска масичка, върху която бе поставен буцудан. Около олтара стояха кадилници и молитвеници. — Много е религиозна — каза Чизуру. — Възнамерява да отиде в метох, когато остарее толкова, че да не може да работи повече.
Сано отвори шкафа и огледа съдържанието му. Вътре имаше завивки, гребен и четка, евтин калъф с пособия за писане и дрехи, обикновени и строги като одежди на монахиня. Не откри нищо, което би могло да урони добрата репутация на Суйрен.
— Да сте забелязали нещо необичайно около нея преди пътуването? — попита той, докато затваряше вратичката на шкафа.
— Беше си както винаги — спокойна, ведра и изпълнителна — отвърна Чизуру, — макар че трябваше да надзирава подготвянето на багажа на Кейшо, а това внезапно пътешествие създаде голяма суматоха.
— Да е излизала, за да се види с някого или да изпрати някакво съобщение, преди да напуснат Едо?
— Полицейският началник ми зададе този въпрос и аз ще ви отговоря така, както отговорих и на него. Суйрен не е излизала никъде. Беше твърде заета. И не е изпращала никакви съобщения. Знам, защото преглеждам всяка дума, която се праща от вътрешното крило.
Очевидно Суйрен не бе имала възможност да се свърже с похитителите, но Сано бе длъжен да разследва всяка страна от живота й, преди да заяви невинността й.
— Кое е семейството й?
Мадам Чизуру назова един клан, който служеше на Токугава от поколения и живееше в едно от отдалечените имения на шогуна.
— Тя не се вижда със семейството си. Задълженията й винаги са изисквали присъствието й в Едо.