— Има ли някакви приятелки в града? — Сано все още обмисляше възможността прислужничката по някакъв начин да се е забъркала с неизвестен престъпник, който да я е принудил да му дава сведения за движението на Кейшо и после да е отвлякъл жените.
— Не, доколкото знам. Целият й живот е преминал тук — Чизуру посочи с жест вътрешното крило. — Дори се съмнявам, че познава някого извън двореца.
Сано си помисли, че изглеждаше все по-малко вероятно Суйрен да е била съучастничка в престъплението. Възможно бе изобщо да не е имало човек, изнесъл вътрешна информация, и кралят дракон да е научил за пътуването или от клюки, или едва когато е видял самото шествие. Но въпреки това не можеше да отхвърли теорията за съучастничеството само защото разследването на един заподозрян не бе довело до нищо и защото нямаше доверие на изградилия тази теория. Съучастникът би могъл да бъде дворцов служител, пазач или слуга — един от стотиците, които са знаели за пътуването, преди жените да напуснат Едо. Можеше дори да е някой от домакинството на Сано, където всички бяха научили, че Рейко и Мидори заминават за планината Фуджи заедно с господарката Кейшо. Сано бе обезпокоен от мисълта, че бе възможно някой от неговите васали или слуги да е измамил доверието му. Перспективата да разпитва всички му се струваше твърде обезкуражителна най-вече защото въпросният съучастник можеше изобщо да не съществува. Но коя посока на разследването до този момент не го бе отвела в задънена улица? Нямаше да разбере дали някой от клана Кий не бе по-убедителен заподозрян от търговеца Нарая, докато дворцовият управител не го уведомеше. Можеше да продължи да дири евентуален съучастник. Със същия успех можеше да продължи разследването си тук, във вътрешното крило, като се заемеше с останалите, които бяха придружавали майката на шогуна.
— Покажете ми стаите на всички жени от антуража на господарката Кейшо — обърна се Сано към мадам Чизуру.
Започнаха с придворните дами. Може Суйрен да бе живяла като монахиня, но Сано откри, че тези жени далеч не бяха като нея. В стаите им намери пищни одежди, украшения за коса, грим, лули за тютюн, карти за игра, музикални инструменти и стъкленици за саке. Попадна на еротични картини и гравирани фалоси от нефрит, очевидно използвани за собствено удоволствие. Сано изпита срам, че разкрива тайните на мъртви жени, особено след като мадам Чизуру бе гарантирала за почтеността на всяка от тях. Но не откри нищо, което да подсказваше, че са сътрудничили на престъпника, отвлякъл господарката им. Вярваше, че всички те бяха невинни жертви, и убеждението му, че теорията на Хошина е погрешна, се засили. След като върна вещите им по шкафовете, той се обърна към Чизуру:
— Сега искам да огледам помещенията на прислугата.
Слугините живееха натъпкани в общо помещение в отделна част на вътрешното крило. Чизуру остана на прага, откъдето следеше действията му, а Сано огледа набързо няколкото евтини дрехи и дрънкулки, които бяха оставили избитите при похищението прислужнички в най-прости дървени шкафове. Когато дръпна от поредното чекмедже едно семпло кимоно на сини и бели райета, вътре нещо издаде лек звън. Той опипа ръкава и откри в него завързана платнена кесия. Изсипа съдържанието й в ръката си. Върху дланта му засияха пет златни монети.
— Чие е това? — попита той, вдигайки кимоното така, че Чизуру да може да го огледа.
— Принадлежеше на най-младата прислужничка на Кейшо — отвърна Чизуру. — Името й е Марико — в тона й прозвучаха любопитство и скрита тревога. — Какво открихте?
Сано й показа монетите.
— Не знам… — върху лицето й се изписа безпокойство. — Отплатата на прислугата е в медни монети, не в златни. Марико би трябвало да е работила години, за да спечели толкова пари, а тя е тук само от шест месеца.
— А откъде може да се е сдобила с тези монети? — попита Сано.
Чизуру поклати глава.
— Марико произхожда от бедно семейство.
Сано усети тръпки на възбуда — теорията на Хошина отново започваше да изглежда достоверна. Предположи, че парите са подкуп от краля дракон, че Марико е шпионирала за него и накрая го е уведомила за пътуването на Кейшо. Вероятно бе скрила монетите преди тръгването, защото не е искала да рискува да ги изгуби или някой да й ги открадне на междуградския път. Може би кралят дракон я бе убил заедно с всички останали, за да не й позволи да го издаде.
Възможно бе Марико да не е знаела как е възнамерявал да използва получената от нея информация; може би изобщо не е смятала да се върне, за да похарчи своите кървави пари. Теорията на Хошина можеше да се окаже вярна, макар че бе допуснал грешка в определянето на истинската съучастничка. Може би Сано дължеше на Хошина повече уважение, отколкото бе проявявал към него.