— Марико напускала ли е замъка, след като господарката Кейшо оповести намерението си да пътува? — попита Сано.
— Всъщност да — отвърна Чизуру колебливо на Сано — преди пътуването усети, че мислите й следват неговите. — Помоли за разрешение да отсъства вечерта и аз й позволих.
— Защо? — Сано знаеше, че обикновено на прислужничките им бяха позволени два почивни дни в годината — единия след осмия месец и другия след дванайсетия. Вечерта преди пътуването не съвпадаше с никой от тях.
— Каза, че искала да посети майка си, която била много болна и можела да умре по време на отсъствието й — обясни Чизуру. — Съжалих я и я пуснах — в интелигентните й очи пробяга ужасът. — Мислите ли, че не е отишла при майка си, а при похитителите, за да им каже за пътешествието? Тя беше честно и изпълнително момиче. Нямах основание да смятам, че ме лъже. Ако имах някакви подозрения, никога не бих я пуснала — при мисълта, че по недоглеждане бе съдействала на престъпниците, Чизуру загуби самоувереността си. Сега тя изглеждаше притеснена и нещастна.
— Може да не е излъгала и да е невинна — каза Сано, опитвайки се да разсее подозренията си, че Марико бе сторила точно онова, което бе предположила Чизуру.
— Но аз трябва да разбера къде другаде може да е отишла, освен у майка си.
Чизуру направи жест, който показваше готовността й да стори всичко възможно, за да изкупи грешката, която се страхуваше, че бе допуснала.
— Ако ме придружите, мога да ви покажа сведенията.
Тя отведе Сано в малко помещение до двора на пералнята и отвори една книга, която съдържаше досиетата на всички, които обитаваха вътрешното крило.
— Странно — рече слисана Чизуру, след като проследи с пръст това, което пишеше под името на Марико. — Мецуке обикновено проучват цялата прислуга в двореца и съставят списък на хората, гарантирали за тях. Но единствената информация за Марико са името на майка й и адресът: Юка, улица „Майсторът на чадъри“, Нихонбаши.
Подозренията на Сано по отношение на прислужничката се засилиха. Как бе получила работа тук без препоръки? Как бе успял кралят дракон да внедри шпионин в самото сърце на режима на Токугава? Една смущаваща възможност, която се спотайваше някъде дълбоко в съзнанието на Сано, сега излезе на преден план. Беше ли кралят дракон човек от управлението, който можеше да пренебрегне разпоредбите, докато крои заговор срещу шогуна? Инстинктивна предпазливост предупреди Сано да не прибързва със заключенията и да не изрича на глас предположението, което щеше да създаде хаос в двора. Първо трябваше да изясни дали Марико наистина бе съучастничка на похитителите.
— Ще разпитаме другите жени дали знаят къде е ходила Марико онази нощ — каза Сано.
Но след като разговаряха с останалите прислужнички, наложнички и придворни дами, Сано и Чизуру установиха, че Марико не бе споделила плановете си с никого. Всички, които знаеха, че тя бе получила разрешение да отсъства от замъка, бяха повярвали на нейната история за болната й майка.
— Съжалявам, че не успях да ви помогна — изрече унило Чизуру, докато провеждаше Сано вън от вътрешното крило.
— Помогнахте ми. Посочихте ми къде трябва да отида от тук. Майката на Марико може да има информация за дъщеря си, която да ме отведе до похитителите.
Вратата на затвора в кулата се отвори със скърцане и в помещението влязоха двама пазачи. Кейшо и я госпожа Янагисава възкликнаха стреснато, Мидори изпищя. Рейко бе връхлетяна от смразяващото убеждение, че мъжете отново са дошли за нея, както бе очаквала, че ще стане, след като я бяха върнали от двореца на краля дракон преди повече от час. Жените се свиха една до друга, подготвяйки се да понесат следващия ужас.
Но мъжете просто ги принудиха да се скупчат в един ъгъл и застанаха до тях да ги пазят. Пристигнаха още шестима пазачи. Те почистиха пода, изнесоха преливащите от нечистотии кофи и ги върнаха опразнени и измити под удивените погледи на жените. Донесоха им завивки, татами за пода, гореща вода в един леген и кърпи. Оставиха на пода купички със сушена риба, мариновани зеленчуци, плодове и яйца, съдини с ориз и чай и напуснаха помещението, залоствайки вратата след себе си.
Кейшо незабавно се нахвърли върху храната и взе да гълта лакомо, мляскайки ненаситно.
— Най-накрая решиха да проявят към мен нужното уважение — каза тя. — Крайно време беше.
— Мисля, че има друга причина за щедростта им — обади се Мидори, усмихвайки се на Рейко. — Сигурно си направила добро впечатление на господаря им.