С броня и шлем, увенчан със златни рога, даймио, наблюдаваше битката на кон в единия край на полето, заобиколен от васалите си. Бронята му уголемяваше още повече и бездруго масивното му телосложение. Янагисава даде знак на антуража си да го изчака и се отправи към владетеля Кий, който тутакси се обърна към него. Лицето му бе закрито от желязна маска с озъбена уста. Той вдигна ръка в кожена ръкавица към воините си и извика гръмко:
— Спрете!
Битката и шумът секнаха. Армиите се разпаднаха, войниците се строиха в редици, а владетелят Кий слезе от коня си и отиде да посрещне Янагисава. Смъкна шлема и маската си, откривайки зачервеното си усмихнато лице с форма на тиква и с почти младежки вид въпреки шейсетте си години. Връчилите около очите и разстоянието между предните зъби засилваха приветливото му излъчване. Въпреки положението си на един от най-могъщите даймио и страстта си към упражняване на военни действия владетелят Кий бе хрисим и добродушен човек.
— Добре сте дошли, почитаеми дворцов управителю — каза той, съпровождайки думите си с дълбок поклон. Воините му го последваха. — За мен е чест да бъдете мой гост.
— Честта е моя — отвърна Янагисава. — Моля ви, не прекъсвайте работата си заради мен.
Владетелят Кий даде сигнал на войниците си и битката бе възобновена. Васалите му се оттеглиха, за да оставят господаря си и Янагисава да говорят насаме.
— Ако знаех, че желаете да ме видите, щях аз да дойда при вас — заяви владетелят Кий с обичайната си готовност да прояви любезност. — Но се радвам на възможността да ви благодаря отново за гостоприемството, което ми оказахте на банкета преди седмица.
— Една вечер на развлечение е най-малкото, което мога да предложа на добър приятел като вас — отвърна Янагисава.
През годините той бе правил куп подаръци и услуги на владетеля Кий, с цел да спечели верността му.
Възрастният даймио му се бе отплатил с обещанието си да му окаже военна подкрепа в случай на нужда. Макар че не се отличаваше с особена интелигентност, владетелят Кий прекрасно знаеше каква власт имаше над бакуфу дворцовият управител. На Янагисава не му се бе наложило да положи особени усилия, за да убеди владетеля Кий, че двамата заедно биха спечелили надмощие при всяка битка за власт. Освен това владетелят Кий се страхуваше твърде много от дворцовия управител, за да му откаже каквото и да било. Даймио бе съвършеният съюзник — разполагаше с богатство, земи и воини, при това без да храни някакви лични амбиции.
— Изненадан съм, че разполагате с време да се отбиете при мен, когато в двора вероятно цари суматоха заради похищението — отбеляза владетелят Кий.
— Именно похищението ме доведе при вас — каза Янагисава. — Трябва да поговорим.
— Разбира се.
Те се оттеглиха към една скована от дъски платформа, която се използваше за сядане по време на турнири, и застанаха на най-високия ред под сянката на опънат отгоре навес.
— Знаете ли, че похитителят изисква екзекуцията на полицейския началник Хошина, за да върне господарката Кейшо? — попита Янагисава.
— Така чух и аз. Колко жалко за Хошина сан и за вас, почитаеми дворцов управителю. Изразявам искреното си съчувствие.
Янагисава наблюдаваше даймио внимателно, но не откри никакво коварство зад искрените му обноски. Очевидно владетелят Кий не знаеше по какъв начин го засягаше изискването за откуп.
— Разследването се съсредоточи върху враговете на Хошина сан — каза Янагисава. — Сосакан сама смята, че между тях сте и вие. Заради приятелството ни дойдох да разговарям с вас лично, вместо да позволя на Сано сан да ви разпитва и да ви отправи обвинение за похищението.
Но Янагисава имаше други мотиви за постъпката си. Искаше да провери доколко бе вярно предчувствието му, че владетелят Кий е невинен, и да се увери във верността му. Не желаеше Сано да връхлита тук и да създава неприятности, които биха могли да нарушат равновесието във властта. Дори и да елиминираше един от заподозрените с това и една възможност за спасяването на господарката Кейшо и отмяната на екзекуцията на Хошина, Янагисава щеше да удовлетвори и други свои потребности.
Владетелят Кий присви очи, съсредоточавайки се, както обикновено правеше, когато му се налагаше да използва своята ограничена интелигентност. Погледът му пробяга по бойното поле. Армията, издигнала червени флагове, раздели войниците, носещи сини флагове, обгради ги и ги събори от конете им сред ожесточено тракане на дървени мечове.
— Но аз не съм отвлякъл майката на шогуна — възрази той. — Защо някой допуска, че бих могъл да причиня зло на господарката Кейшо, за да унищожа Хошина сан?