— Заради участието му в смъртта на сина ви — отвърна Янагисава.
Спомени и болка помрачиха ведрото лице на владетеля Кий.
— Отговорността за смъртта на Матаемон си е лично негова и ничия друга — отвърна той. — Матаемон не одобри решението ми да стана ваш съюзник с подкрепата на целия си клан. Несъгласието му го тласна към разпра с Хошина сан. Това, че извади меч на Хошина сан, бе неразумна постъпка на един незрял млад мъж, която му костваше живота.
Янагисава знаеше, че това бе официалната версия. Знаеше, освен това и истината зад тази история. Матаемон бе упражнил натиск над владетеля Кий да се откаже от съюзничеството си с Янагисава и да се присъедини към фракцията на владетеля Мацудайра. Янагисава и Хошина се опасяваха, че можеше и да успее, и бяха взели необходимите предпазни мерки. Хошина съвсем целенасочено бе предизвикал разпрата с Матаемон, бе обидил чувствителния младеж и го бе подтикнал да извади меча си в двореца. По този начин Матаемон се бе обрекъл на смърт, отървавайки Янагисава от една сериозна заплаха.
— Аз не храня никаква враждебност към Хошина сан — каза владетелят Кий, — тъй като приемам, че синът ми стана жертва на политически борби.
Искреното му поведение говореше, че наистина вярва в това, което Янагисава му бе внушил, след като му бе поднесъл вестта за фаталната грешка на Матаемон. Владетелят Кий не бе пълен глупак, но предпочиташе да поеме по лекия път. Съзнанието му бе отхвърлило предположението, че господарят му е унищожил сина му, защото, ако бе приел истината, това щеше да го задължи да потърси възмездие. А Янагисава смяташе, че владетелят Кий не бе нито достатъчно коварен, нито достатъчно безразсъден, за да постигне отмъщение, като отвлече майката на шогуна и изиска екзекуцията на Хошина.
— Вашето отношение отразява мъдростта ви — каза Янагисава. Той наблюдаваше владетеля Кий, който посрещна комплимента със скромна усмивка. — Но хората, които не ви познават толкова добре, колкото аз, може да помислят, че таите някаква неприязън, и да се запитат дали нямате някакви скрити стремежи да накажете Хошина сан. Сосакан сама ще си зададе въпроса, как и кога сте научили за пътуването на господарката Кейшо.
Смутен, владетелят Кий сбърчи чело.
— Че защо… чух за него от вас, на вашия банкет, в нощта преди господарката Кейшо да напусне Едо. Не си ли спомняте, че вие ми казахте?
— Разбира се, че си спомням — Янагисава се осланяше на убеждението си, че репликата му мимоходом не бе предоставила господарката Кейшо в ръцете на похитителя. — И ще кажа на сосакан сама, че макар и да сте знаели предварително за пътуването, тази информация не е представлявала заплаха, защото вие никога не бихте причинили зло на майката на нашия господар. Но има един малък проблем, който може да насочи подозренията му към вас.
— И какъв е той? — попита владетелят Кий, а изражението му бе по-озадачено от всякога.
— Мецуке са докладвали, че отряд от ваши васали е напуснал Едо няколко часа преди господарката Кейшо да поеме на път — заяви Янагисава. — Движили са се по Токайдо, и то в същата посока. Ако не беше наясно с факта, че владетелят Кий не се отличаваше с особена смелост, нито с въображение, Янагисава би възприел тази информация като доказателство, че именно даймио бе организирал похищението.
— Но аз ги пратих по работа в Мияко.
— Каква?
— Какво значение има?
Лицето на владетеля Кий придоби измъчено изражение. Капчици пот взеха да се стичат по бузите му. На бойното поле Червеният флаг и Синият флаг за пореден път се устремиха един срещу друг и се хвърлиха в сражение. Редиците им се разбъркаха, командирите им ги нахокаха, зазвучаха пронизителните сигнали на бойните рогове.
— Защо ми задавате тези въпроси?
— Трябва да знам какво са правили хората ви на междуградския път близо до мястото, където са били похитени жените — поясни Янагисава. — Ако ми предоставите убедителна причина, мога да обясня на сосакан сама и той няма да приеме най-лошото. Какво са търсили там?
Дворцовият управител очакваше, че словесната му изисканост ще неутрализира оскърблението, което се криеше във въпросите му; очакваше неговият съюзник да му отговори, защото никога не му бе отказвал подчинение. Но владетелят Кий го погледна с безизразен поглед, който постепенно се изпълни първо с недоумение, а после с разбиране и смут.
— Сега вече схващам — каза той с тона на човек, току-що събуден от сън и принуден да се сблъска с грубата реалност. — Не сосакан сама смята, че съм сторил нещо нередно, а вие — и той посочи с пръст Янагисава. Възмущението извиси гласа му: — Вие ме обвинявате, че съм пратил хората си да отвлекат майката на шогуна!