Нападателите издърпваха навън слугини и придворни дами, които се дърпаха с писъци, и ги влачеха през пътя към гората. Близо до втория паланкин с безизразно от паника лице госпожа Янагисава се съпротивяваше яростно на опитите на един мъж да извие ръцете й зад гърба, като се мяташе диво и хриптеше. Рейко се втурна към тях. Тътрейки се, господарката Кейшо я последва със стенания, вкопчена в полите й. Рейко замахна силно и проряза бедрата на мъжа точно там, където незащитена плът делеше туниката от гамашите му. Мъжът извика изумен, пусна госпожа Янагисава и рухна, стенейки; от срязаните му артерии бликна кръв. Освободена, госпожа Янагисава отстъпи назад, олюлявайки се.
При четвъртия паланкин двама мъже се бяха навели при вратата и се опитваха да издърпат Мидори. Пронизителните й писъци прорязваха въздуха. От другата страна на пътя нападателите строяваха в редица слугини и придворни дами. Един от тях размаха заплашително кинжал, отиде до началото на реда и едно по едно взе да прерязва гърлата на ужасените жени. Смразяващо хъхрене и гъргорене съпровождаха избълваната алена кръв. Жените плачеха, пищяха и молеха за милост.
Отвратена и втрещена, Рейко обърна гръб на ужасяващата гледка. Опиташе ли се да спаси онези жени, това би означавало да пожертва собствения си животи да остави Мидори, Кейшо и госпожа Янагисава да се оправят сами.
— Вземете господарката Кейшо и бягайте! — нареди тя на госпожа Янагисава.
Но жената на дворцовия управител остана неподвижна. Бе втренчила поглед между паланкините в жените, гърчещи се в локви от собствената им кръв, в техните стенещи и пищящи истерично спътнички. Мъжът продължаваше да се движи нататък по редицата, а острието му сееше смърт под погледите на другарите му. Госпожа Янагисава се олюля; очите й се обърнаха с бялото нагоре. Рейко я сграбчи и я зашлеви през лицето.
— Сега не бива да припадате. Тръгвайте, преди да са забелязали, че все още сте на свобода!
Нападателите бяха хванали Мидори за краката. Тя блъскаше и риташе, докато двамата се мъчеха да я измъкнат от паланкина. Мъжът, който бе по-близо до Рейко, имаше цепка на туниката си под мишницата, където нечий меч бе срязал платнените възли, свързващи покритите с кожа метални плочки. Рейко мушна кинжала си в процепа. Острието прониза кожата. Мъжът изрева. Тя издърпа обратно кинжала си, а той пусна Мидори и се строполи безжизнен на земята. Другият се обърна към Рейко. Очите му святкаха с гневно през дупките на качулката. Тя замахна повторно и преряза гърлото му. Той се строполи в прахта и издъхна. Мидори падна на пътя.
— Рейко сан — възкликна тя.
Рейко скри кинжала в ножницата, завързана над лакътя й. Приведе се над мъжа, когото току-що бе убила, и измъкна меча му.
— Хайде, трябва да побързаме — подкани тя Мидори.
Стисна откраднатия меч и двете побягнаха по пътя покрай флага на Токугава, който се валяше сред посечените тела. Но Мидори бе твърде наедряла и не можеше да се движи достатъчно бързо. Рейко чу зад гърба си викове и тежки стъпки. Хвърли поглед назад и видя петима нападатели, които ги преследваха.
— Тичай по-бързо! — извика тя.
— Не мога! — отвърна Мидори, задъхана и хъхреща. — Върви без мен. Спасявай се!
Преследвачите ги застигаха. Рейко се завъртя и размаха меча срещу мъжете. Те извадиха своите оръжия. Мидори застена. Рейко извика към нея:
— Стой зад мен!
Стиснала меча си, тя сечеше наред; противниците й парираха ударите. Остриетата им се удряха със звън, който отекваше болезнено в ръцете й. Рейко бе участвала в битки и по-рано, но никога срещу тринайсет противници едновременно. Сега те я обградиха и като гледаше да пази Мидори зад гърба си, тя взе да се върти отчаяно, за да не допусне да я пленят. Размахваше меча си, а Мидори се блъскаше в нея и ограничаваше движенията й. Рейко сипеше удари върху нападателите си, но мечът й отскачаше от броните им.
— Помощ! — изкрещя тя, надявайки се на появата на войници от пътния патрул или на пътуващи самураи.
Зовът й отекна самотно над пустия, потънал в мараня пейзаж. Двама от нападателите сграбчиха Мидори.
— Пуснете ме! Не ме наранявайте, моля ви! — изплака тя.
Отчаяна, Рейко размаха меча още по-ожесточено. От въртенето й се зави свят, усилията изчерпаха силите й и тя вече едва си поемаше въздух от изтощение. Мускулите я боляха; главата й бучеше от пронизващия звън на мечове. Дочу писъци в далечината и зърна още главорези, които бързаха към тях откъм завоя на пътя, влачейки със себе си Кейшо и госпожа Янагисава. Изпълни я мъчителна тревога. Значи приятелките й не бяха успели да избягат.