Рязкото поемане на дъх от страна на владетеля Кий, както и внезапният страх, изписан на лицето му, задоволиха Янагисава.
— Но ако останете верен на съюза ни, аз ще ви защитя. Няма да позволя на сосакан сама да ви подведе под отговорност, нито ще оставя шогуна да смята, че вие сте отвлекли майка му — Янагисава насити гласа си с цялата принуда, на която бе способен. — Само ми кажете защо изпратихте хората си на онова пътуване. Дайте ми доказателство, че сте невинен, и всичко ще продължи както досега.
Владетелят Кий се поколеба, местейки очи, в които проблясваше ужас от гнева на Янагисава. Дворцовият управител чакаше, уверен, че е успял да постигне надмощие над даймио. Но макар че трепереше като дърво, отсечено в основата и готово всеки миг да рухне, владетелят Кий остана непоколебим.
— Няма защо да доказвам на вас, че не съм похитителят — отвърна той, задъхан от гняв, страх и уязвено честолюбие. — Думата ми трябва да е достатъчна, защото никога не съм ви мамил, а и вие би трябвало да знаете, че съм честен човек. Ако ми нямате доверие след всичко, което съм изтърпял заради вас, тогава, каквото и да кажа, то няма да ви убеди в невинността ми. Вървете и ме изобличете пред шогуна, но първо чуйте това.
От облеченото в броня масивно тяло на даймио се излъчваше отмъстителност. На бойното поле воините му, развяващи сини флагове, разпръснаха и преследваха противниците си, след което нададоха ликуващи викове.
— Вчера дойде да ме види владетелят Мацудайра. Предложи вторият му син да сключи брак с моята внучка — владетелят Кий се усмихна тържествуващо в лицето на Янагисава. — Искам вие първи да научите, че току-що реших да приема предложението му.
Янагисава бе връхлетян от ужас. Съгласието на даймио за сключването на този брак означаваше, че минава на страната на Мацудайра. Равновесието на силите се нарушаваше за сметка на дворцовия управител. Когато другите му съюзници научеха, че владетелят Кий го е напуснал, мнозина щяха да го последват. Шансовете да уреди сина си като наследник на шогуна тутакси драстично щяха да намалеят. Както и собствените му възможности за оцеляване при смяна на режима. Янагисава осъзна, че положението му бе отчайващо, и реши да предприеме извънредни мерки.
— Почакайте. Преди да осъществите решението си, моля, приемете моите извинения за обидата, която ви нанесох.
С каква мъка излязоха от устата на Янагисава тези думи! Той рядко се извиняваше на когото и да било; рангът му го освобождаваше от задължението да прави отстъпки във взаимоотношенията си с повечето хора. Владетелят Кий изгледа Янагисава с очевидна изненада, че се подлага на подобно унижение, но не отговори.
— Знайте, че изпитвам огромно уважение към изисканата ви интелигентност, смелост и чест — побърза да продължи Янагисава. — Вашето приятелство за мен е по-ценно от армията или богатството ви. Лъжливите ласкателства, които при нужда се лееха от устата му, сега бяха заседнали в гърлото му, защото мразеше да се унижава пред по-низши по ранг. Без да се трогне, владетелят Кий остана безмълвен, очаквайки да види докъде щеше да стигне в раболепието си дворцовият управител. Предвкусвайки унижението, от което духът му се сгърчи, Янагисава падна на колене пред владетеля Кий. Той никога не коленичеше пред друг, освен пред шогуна и сега всеки негов мускул се бе вдървил от вътрешна съпротива, а гордостта му бе дълбоко уязвена от принудителното унижение.
— Моля ви, нека останем съюзници. Моля, не ме изоставяйте! — изрече с мъка Янагисава, едва разпознавайки собствения си глас. Пламнал от срам и ярост заради падението си, треперещ от ужас, той вдигна поглед към владетеля Кий. Владетелят Кий го изгледа с презрение. Изсмя се на молбите му, изразявайки задоволство от разменените им роли, след което отсече:
— Напуснете имението ми незабавно и никога повече не се връщайте!
Янагисава се почувства обречен. Преди да успее да възрази, владетелят Кий викна към войниците си на бойното поле. Те пристигнаха в галоп, готови за нови сражения.
— Обучението приключи. Придружете почитаемия дворцов управител до портите — нареди им той.
Янагисава нямаше друг избор, освен да слезе от трибуните и да поеме покорно през бойното поле като пребито куче, докато владетелят Кий тържествуваше. Войниците го съпроводиха с антуража му, докато излязоха извън имението. Точно когато портите се захлопнаха зад гърба им, на улицата се появи погребално шествие. Биеха камбани, звучаха барабани. Янагисава стоеше отстрани, изоставен и стъписан, окайвайки проваления си план.