Бе загубил съюзник, чиято подкрепа му бе твърде необходима. И нещо по-лошо — не бе направил и стъпка напред в диренето на похитителите. Не бе получил доказателство за невинността на владетеля Кий и не можеше да го елиминира като заподозрян. Освен това целият кошмарен епизод му бе показал колко жестоко бе подценил характера на даймио — грешка с обезпокоителни последствия. Вече нямаше съмнение, че владетелят Кий бе таял омраза към Хошина. Може би дори бе замислил отмъщение. След като имаше смелостта да отхвърли Янагисава и ума да разбере, че може да се защитава сам, като се присъедини към фракцията на Мацудайра, очевидно не бе нито толкова глупав, нито толкова малодушен, колкото смяташе Янагисава. Не беше изключено именно той да е организирал похищението.
Но дворцовият управител не бе успял да открие доказателства, че владетелят Кий е кралят дракон, нито каквито и да било следи към местонахождението на господарката Кейшо. Бяха го изхвърлили от имението, преди дори да успее да огледа за някакви улики, а дръзнеше ли да се върне, това можеше да се окаже начало на война, която нямаше да спечели, защото силите му се топяха. Сърцето му биеше тежко, кръвта му кипеше яростно, в ушите му ехтеше оглушителен рев, сякаш към него с грохот се носеше смъртоносна лавина. Янагисава не знаеше какво друго да прави, освен да се надява, че Сано ще разреши случая, ще предотврати екзекуцията на Хошина и ще попречи на краха му, който бе неизбежен, в случай че никой не успееше да спаси господарката Кейшо.
Глава 21
Разноцветни чадъри с ярки багри в червено, розово, жълто, оранжево, синьо и зелено бяха разцъфнали като огромни кръгли цветя пред магазинчетата по тясната улица в търговския квартал Нихонбаши. В дюкяните майсторите на чадъри режеха бамбукови дръжки, лепяха хартия на спици и рисуваха различни десени. Клиенти се пазаряха с продавачите и си тръгваха със слънчобрани в ръце, за да се предпазват от следобедното слънце, което сипеше жар над града. Придружен от отряд детективи, Сано спря пред портите на квартала. Завързаха конете си отстрани и поеха нагоре по изпълнената с работилници за чадъри улица, промъквайки се през тълпата, скупчила се около пътуващ търговец на чай. Сано спря едно момче, което мъкнеше наръч бамбукови пръти, и попита:
— Къде мога да намеря Юка?
Момчето посочи по-нататък по улицата и Сано проследи с поглед жеста му. Видя малко момиче, което размахваше сламена метла, метейки отпадъците от едно магазинче, и поведе хората си към нея. Когато приближи, той установи, че всъщност това бе дребна жена в избеляла тъмносиня роба и с бяла кърпа на главата. Сано я извика по име. Тя престана да мете и вдигна към него приятно кръгло лице. Кафеникави петна и едва забележими бръчици по почернялата от слънцето кожа определяха възрастта й някъде около трийсет и пет години. Сано мислено отбеляза, че жената изглеждаше в добро здраве и безспорно не бе на смъртно легло, както дъщеря й Марико бе казала на мадам Чизуру.
— Да? — тя сведе глава в бърз поклон. Ясните й очи огледаха Сано и хората му със свенливо любопитство.
Сано се представи и каза:
— Дошъл съм да поговорим за дъщеря ти.
— За дъщеря ми? — погледът на Юка помръкна.
— Ти си майката на Марико, нали?
— Марико?
Жената притисна метлата до дребното си набито тяло, което на вид бе по-скоро детско. Сано не можеше да определи дали тя повтаряше думите му от стъписване или от слабоумие, тъй като изобщо не ставаше ясно дали го разбира. После Юка кимна предпазливо.
— Трябва да ти задам някои въпроси за Марико — каза Сано. — Идвала ли е да те види преди седмица?
— Да ме види мен? Не, господарю — Юка сбърчи чело недоумявайки.
Сано реши, че Юка не е слабоумна, а също като повечето селяни просто се страхуваше от властта и повторенията бяха предизвикани от притеснение. Той си даваше сметка, че разговорът щеше да бъде труден и че трябваше да внимава, докато задаваше на опечалената майка въпроси за мъртвото й дете, но въпреки това не изпитваше нетърпението, което го бе обзело по време на разпита на търговеца Нарая.
Вече знаеше, че Марико бе излъгала — тя изобщо не бе идвала да види майка си. Лъжата в съчетание със златните монети, които бе скрила, подклаждаха подозренията му, че бе съучастничка на краля дракон. Нарастващата сигурност, че бе намерил път към истината, го изпълни с енергия, която му вдъхна спокойствие и в същото време го въодушеви. Макар с всеки изминал миг страхът му, че няма да открие Рейко, да нарастваше, сега за първи път повярва, че ще успее.