Тя бе поръчала на слугите си да научат от прислугата на Рейко всичко, което тя правеше. Щом Рейко излезеше, госпожа Янагисава я следваше от разстояние. Предишната зима бе уредила запознанството си с Рейко, което й даваше повече възможности да получава нужната информация. Когато ходеше на гости у тях, се промъкваше тайно в различни помещения в къщата и тършуваше из нещата й. Бе запомнила всяка изречена от Рейко дума. Обичаше я с пламенност, почти равна на любовта й към съпруга и дъщеря й.
Но някъде дълбоко в нея димеше вулкан от ревност, подклаждана от гнева, че Рейко може да притежава толкова много, а тя тъй малко. Осъзнаваше, че Рейко не цени тяхното приятелство като нея, и това я изпълваше с ненавист; в същото време хранеше смътна надежда, че ако двете се сближат достатъчно, част от щастието на Рейко като с магия ще се прелее в собствения й живот.
— Кралят дракон се държа толкова странно — продължи Рейко, потръпвайки. Тя разказа как той я бе пронизвал с поглед, как бе обикалял около нея, как бе говорил със загадки. — Това, че не го разбирам, ме плаши толкова, колкото и фактът, че той и хората му избиха целия ни антураж. Доколкото изобщо мога да преценя, причината да ни отвлече по някакъв начин е свързана с жена, която преди време е заемала важно място в живота му. Изглежда, се е казвала Анемона и аз приличам на нея.
Докато разправяше как й бе устроил угощение, как й се бе разгневил и как й бе рецитирал еротична поезия, Рейко дръпна ръцете си, които госпожа Янагисава стискаше в своите, и ги сплете трескаво. После сведе поглед и гърлото й се скова.
— Накрая взе да ми прави неприлични намеци.
Тонът и изражението й издаваха страха, отвращението и гнева на жена, заплашена от насилие над добродетелта, която обществото изискваше от нея. Госпожа Янагисава бе обзета от неистово възмущение към краля дракон. Но макар че й се прииска да го убие, задето бе разстроил приятелката й, някакви сили вътре в нея се разместиха, предизвиквайки особено чувство на неудовлетвореност, сякаш внезапно се бе завъртяла и бе видяла нещата от друг ъгъл.
Макар и затворена незнайно къде, Рейко продължаваше да бъде специална. Красотата й я правеше различна от останалите жени. Тя бе привлякла краля дракон, който впоследствие заради нея бе проявил по-добро отношение към затворничките. Той не се интересуваше от госпожа Янагисава, не бе повикал нея, макар че в обществената йерархия тя стоеше по-високо от Рейко. Не че искаше това, но някаква извратена неприязън прониза гордостта й. Никога ли нямаше да може да забрави, че мъжете желаеха Рейко, а нея не? Нима винаги обстоятелствата щяха да я принуждават да помни, че Рейко, а не тя, притежава качествата, способни да спечелят любовта на един съпруг?
Дори сега, въпреки смъртната заплаха, надвиснала над главите им, ревността й към Рейко отново и пламна в гърдите й изпепеляваща и бурна. Тя сведе в глава, притисна с ръце слепоочията си и почувства как о кръвта й пулсира неистово под пръстите.
— Изобщо не съм очаквала нещо подобно — изрече тя глухо.
— И аз — каза Рейко, очевидно възприемайки коментара й като реакция на разказа си, без да подозира в каква посока бяха поели мислите на госпожа Янагисава. — Кралят дракон замалко не ме насили — продължи тя. — Сега се отървах, но следващия път? Ако никой не ни се притече на помощ, тогава какво? Рейко закрачи из помещението, кършейки ръце. — Ще ме обладае, докато хората му гледат. Ако се съпротивявам, ще ме убие… и ще накаже вас, Мидори и господарката Кейшо — в очите й пламна гняв. — Ненавиждам да съм толкова безпомощна!
Госпожа Янагисава изпита жалост към Рейко, която уталожи емоциите й. Тя стана, отиде зад нея и сложи ръка на рамото й, опитвайки се да я успокои.
— Трябва да има нещо, което можем да сторим, за да избягаме.
Рейко се извърна рязко и впери гневен поглед в госпожа Янагисава.
— Какво например? — попита тя. Госпожа Янагисава замръзна безмълвна, без да може да предложи някакъв отговор, а Рейко продължи: — Да разбием вратата и да надвием стражите с голи ръце ли? — тя изобрази с жестове въображаемата сцена. — Или да прекосим езерото и да се върнем пеша до замъка Едо, преди войниците на краля дракон да са ни заловили?