Госпожа Янагисава се отдръпна, уязвена от сарказма на Рейко.
— Не знам какво да предложа — изрече тя тихо. — Ще ми се да можех — почувства се оскърбена, че приятелката й, която обичаше толкова, се бе нахвърлила така върху нея; отприщена от обидата, вълната на ревността я заля отново. Въпреки това побърза да успокои Рейко, ужасена, че може да загуби приятелството й. — Съжалявам, ако съм ви разстроила. Моля, простете ми.
— Аз трябва да ви се извиня — Рейко също бе обзета от угризения. Мидори се размърда, Кейшо измърмори нещо в съня си и Рейко сниши глас: — Не биваше да си изливам гнева върху вас.
Те си стиснаха ръцете. Госпожа Янагисава се опита да повярва, че Рейко искаше да я успокои, защото двете имаха нужда една от друга, но споменът за децата им и за случката при езерото в градината на Рейко един ден миналата зима разпали ревността й. Нима Рейко бе забравила, че госпожа Янагисава притежава силата да й навреди?
— Отчаянието не е извинение за грубостта — каза Рейко. — Никой няма интерес да се караме помежду си — тя въздъхна, разтърка чело, сякаш я болеше глава, и отново закрачи из помещението. — Но как бих могла да се защитя от краля дракон? Той има мечове, а аз съм с голи ръце. Той има войници, а ние сме четири беззащитни жени. Цялата сила е на негова страна, а слабостта — на моя.
— Но вие сте толкова умна — възрази тихо госпожа Янагисава. Тя знаеше, че Рейко помага на Сано в работата му, което го привличаше към нея не по-малко от красотата и чара й или от съвършеното дете, което му бе родила. — Със сигурност можете да надхитрите краля дракон.
Внезапно Рейко се закова на място и присви очи, разсъждавайки над нещо. Лъч гаснеща слънчева светлина, която струеше през разбития покрив, освети чертите й. Тя махна на госпожа Янагисава да я последва в онази част на помещението, която бе най-отдалечена от вратата.
— Кралят дракон наистина има едно слабо място — прошепна Рейко, за да не я чуят пазачите. — Копнежът по жена може да направи един мъж уязвим и небрежен. Може би ще успея да използвам чувствата му към мен като оръжие срещу самия него — оживена от надежда, тя продължи: — Може да успея да го измамя и да го накарам да ни освободи.
Госпожа Янагисава сплете ръце под брадичката си, вперила поглед в Рейко и преливаща от обожание към нея и вяра във възможностите й.
— О, да! — възкликна тя, задъхана от вълнение. За първи път, откакто опитът за бягство се бе провалил, госпожа Янагисава си помисли, че може скоро да си бъдат у дома. Може би щеше отново да види дъщеря си и съпруга си. Рейко щеше да ги освободи от този кошмар.
— Но преди да го надхитря, трябва да спечеля доверието му — продължи Рейко и мислено си представи развитието на събитията. — А за да го постигна, трябва да се престоря, че го желая. Ще трябва да го прелъстя и да приспя бдителността му — въодушевлението я напусна. — Ще трябва да приема да ме люби и да го оставя да прави с мен каквото пожелае, докато успея да намеря начин да избягаме.
Явно бе обезпокоена от съзнанието, че цената, която трябваше да плати за успеха на плана си, щеше да бъде нейното целомъдрие. Госпожа Янагисава бе обзета от паника. Въпреки че бе против това Рейко да се излага на опасност, нейният план бе единствената им надежда за оцеляване.
— Вероятно ще успеете да го залъжете така, че да избягаме, преди да ви се наложи да… преди той да… — непривикнала да говори за секс, госпожа Янагисава можеше само да намекне за ужасното падение, което застрашаваше приятелката й.
— Как бих могла да контролирам поведението на един безумец? — прошепна Рейко с недоверие. — Ами ако планът не проработи? Напразно ще съм се принесла в жертва — тя се извърна към стената със сковани рамене. — Не, мисля, че не съм способна да сторя това — глухият й глас бе мъчителна молитва за пощада.
За първи път в живота си госпожа Янагисава изпита задоволство, че е грозна, защото не би могла да разпали желанието на краля дракон, а и за нищо на света не би се сменила с Рейко. Но въпреки това завиждаше на Рейко за красотата, която сега бе техният единствен път към свободата, както и към любовта и семейното щастие. Щеше й се самата тя да притежаваше силата да подчини един мъж на волята си, така както според нея Рейко можеше да стори с краля дракон. Ако разполагаше с тази сила, можеше да накара съпруга си да я обича. Ревността й все повече растеше и отравяше привързаността й към Рейко. Сякаш прекрасните качества на Рейко нямаха край. Госпожа Янагисава ненавиждаше своята зависимост от нея, макар че разчиташе на приятелката си.