— Той се опитва да се скрие… — каза Завулон. — Прекрасно, прекрасно…
Но и неговото лице не изразяваше особена радост.
Към нашата група се приближи някаква пълничка жена с раирани чанти на количка. На потното й червено лице беше изписана решителност, достъпна само на руска жена, занимаваща се с „куфарна търговия“ и хранеща мъж-нехранимайко и три-четири деца.
— Уляновския обявиха ли го? — поинтересува се тя.
Светлана затвори за миг очи и отвърна:
— Ще пристигне на първи коловоз след шест минути, ще тръгне със закъснение от три минути.
— Благодаря. — без изобщо да се учуди от точността на отговора, жената се запъти към първи коловоз.
— Всичко това е много мило, Светлана. — измърмори Хесер. — А какво ще предложиш по повод търсенето на книгата?
Светлана само разпери ръце.
Кафето беше уютно и чисто дотолкова, доколкото може да бъде уютно и чисто в гарово кафе. Може би затова, защото се намираше на странно място — в подземния етаж, точно до багажното отделение. Многобройните гарови бездомници не слизаха тук — явно бяха отучени от собствениците. Немлада руска лелка стоеше зад щанда, а мълчаливи и вежливи казаци носеха храната от кухнята.
Странно място.
Аз взех за мен и Светлана сухо вино от трилитров пакет. Учудващо евтино и за още по-голямо учудване — прилично. Върнах се към ъгловата масичка, на която седяхме.
— Още е тук. — каза Светлана, кимайки към бележката на Арина. Стрелката в „компаса“ се въртеше лениво.
— Може би книгата е скрита в багажното отделение? — предположих аз.
Светлана отпи от виното и кимна — или се съгласяваше с догадката, или се примиряваше с краснодарското „Мерло“.
— Притеснява ли те нещо? — предпазливо попитах аз.
— Защо влак? — отвърна с въпрос Светлана.
— Да избяга. Да се скрие. Похитителя трябва да се досеща, че го преследват.
— Аерогара. Самолет. Който и да е. — отпивайки на малки глътки, лаконично отвърна Светлана.
Аз разперих ръце.
Това наистина беше странно. Различният-предател, който и да беше той, след като вземе „Фуаран“, можеше или да се опита да се спотаи някъде, или да се впусне да бяга. Той е избрал втория вариант. Но защо влак? В двайсет и първи век — влак като средство за бягство?
— Ами ако се бои да лети? — предположи Светлана.
Аз само изсумтях. Разбира се, при авиокатастрофа дори Различния няма много шансове да оживее. Но да прегледа линиите на вероятностите за три-четири часа напред и да разбере дали самолета е заплашен от катастрофа — това е по силите и на слаб Различен.
А убиеца на Витезслав не беше слаб.
— Той иска да отиде някъде, докъдето не летят самолети. — предположих аз.
— Поне можеше да отлети от Москва, по-далеч от преследвачите.
— Не. — с удоволствие поправих Светлана. — Това няма да му помогне. Щяхме да определим неговото положение, да разберем с кой самолет е отлетял похитителя, ще разпитаме пътниците, ще снемем данните от камерите за наблюдение в аерогарата — и ще разберем кой е. След това Хесер или Завулон ще отворят портал… където и да е избягал, дотам ще отворят. И всичко ще се сведе до сегашната ситуация. Само че ще знаем кой е врага.
Светлана кимна. Погледна часовника си и поклати глава. Притвори за момент очи и се усмихна успокоено.
Значи с Надечка всичко е наред.
— Защо изобщо трябва да бяга… — замислено каза Светлана. — Едва ли ритуалът, описан във „Фуаран“, отнема много време. Та нали вещицата е превърнала в Различни много от слугите си, когато са я атакували. За убиеца е по-лесно да се възползва от книгата, да стане Велик… най-Великия. А после — или да встъпи в схватка с нас, или да унищожи „Фуаран“ и да се спотаи. Ако стане по-силен от нас, ние просто няма да успеем да го разкрием.
— Може би той вече е станал по-силен. — отбелязах аз. — След като Хесер отвори дума за инициацията на Надя…
Светлана кимна.
— Мрачна перспектива. Ами ако от „Фуаран“ се е възползвал самият Едгар? А сега разиграва комедия и имитира преследване. Отношенията му с Витезслав бяха сложни, сега е предоставен сам на себе си… приискало му се да стане най-силният Различен на света…
— Но тогава защо му е книгата? — възкликнах аз. — Да я остави на място и готово! Ние даже нямаше да разберем, че Витезслав е убит. Щяхме да припишем смъртта му на защитните заклинания, които вампирът не е забелязал.
— Това е идея. — съгласи се Светлана. — Не, убиеца не е искал сила. Или — не само сила. Трябва му и книгата.
Изведнъж си спомних за Семьон. Кимнах:
— Има някой, когото убиеца иска да направи Различен! Той е разбирал, че няма да му разрешат да се възползва от книгата. Затова е убил Витезслав… сега не е важно по какъв начин. Извършил е ритуала и е станал много силен Различен. Скрил е книгата… някъде тук, на гарата. И сега се надява да я измъкне.