— Аз мога… във връзка с особените обстоятелства… — Едгар ми хвърли бърз поглед. — да ти дам лиценз.
— Не. — бързо казах аз. — това нарушава установения ред.
— Константин сега е на работа към Инквизицията. — напомни Едгар. — Светлите ще получат компенсация.
— Не. — повторих аз.
— Той трябва да се храни. А хората във влака най-вероятно са обречени. Всички до един.
Костя мълчеше и ме гледаше. Без усмивка, някак сериозно ме гледаше…
— Тогава ще напусна влака. — казах аз. — И правете каквото искате.
— Типично за Нощният Патрул. — тихо каза Костя. — Измиваш си ръцете? Винаги така правите. Сами ни давате хора — и пак се мръщите презрително.
— Млъкнете! — изръмжа Едгар, ставайки и заставайки между нас. — И двамата млъкнете! Не е време за препирни! Костя, трябва ли ти лиценз? Или ще успееш да издържиш?
Костя поклати глава:
— Не ми трябва лиценз. Някъде в Тамбов ще има престой — ще сляза и ще си хвана две котки.
— Защо точно котки? — поинтересува се Едгар. — Защо… ъ-ъ… не кучета, например?
— Жал ми е да убивам кучета. — обясни Костя. — Котки също… но къде в Тамбов ще намеря крава или овца? А на малките станции влака стои за кратко.
— Ще ти намеря овен в Тамбов… — обеща Едгар. — Няма смисъл… мистика да плодим… С това се и започва — намират обезкървени трупове на животни, пишат статии в жълтата преса…
Той извади мобилния си телефон и избра някакъв номер от адресната книга. Почака — дълго, докато мирно спящият човек не вдигна слушалката.
— Дмитрий? Не викай, няма време за спане, родината те зове… — Едгар ни погледна накриво и отчетливо произнесе: — Поздрави от Соломон, с подпис и печат.
Известно време Едгар мълчеше — или даваше на човека да се опомни, или слушаше репликите му.
— Да. Едгар. Спомняш ли си? Та така… — каза Едгар. — Не сме те забравили. И ни трябваш. След четири часа в Тамбов ще спре влака „Москва — Алма-Ата“. Трябва ни овен. Какво?
Той дръпна телефона от лицето си за секунда и прикривайки микрофона, каза прочувствено:
— Ама че са магарета тези волнонаемни сътрудници!
— И магаре ме устройва. — ухили се Костя.
Едгар отново каза в слушалката:
— Не, не ти. Трябва ни именно овен. Има такова животно. Или овца. Или крава. Това няма значение. След четири часа трябва да си с животното близо до гарата. Не, куче не става! Защото не става! Не, никой няма да го яде. Месото и кожата остават за тебе. Това е всичко, ще ти се обадя като пристигнем.
Прибирайки телефона, Едгар поясни:
— В Тамбов имаме много ограничен… контингент. В момента там няма нито един Различен, само наемен сътрудник от хората.
— Охо. — само казах аз. В Патрулите никога не е имало хора.
— Налага се понякога. — мъгляво поясни Едгар. — Нищо, ще се справи. Не напразно получава заплата. Ще имаш овен, Костя.
— Благодаря. — мирно отвърна Костя. — Макар че беше по-добре да е овца. Но и овен ще свърши работа.
— Приключихте ли с гастрономическата тема? — не издържах аз.
Едгар каза поучително:
— Нашата боеспособност също е важен въпрос. И така, ти твърдиш, че на този… Лас… е оказвано магическо въздействие?
— Именно. Тази сутрин. Внушили са му желание да тръгне за Алма-Ата с влака.
— Звучи смислено. — съгласи се Едгар. — Ако не бяхме открили следата, щяхме да се заемем сериозно с човека. Щяхме да загубим сума ти усилия и време. Но това значи…
— Че престъпникът е много добре запознат с делата на Патрулите. — кимнах аз. — Той е в течение на разследването в „Ассол“, знае кой е бил заподозрян. Тоест…
— Някой от самото ръководство. — съгласи се Едгар. — Пет-шест Различни в Нощния, още толкова в Дневния Патрул. Е, да допуснем — двайсет… Все едно — много, много малко.
— Или някой от Инквизицията. — каза Костя.
— Е, е… Име, братле, име. — Едгар се усмихна. — Кой?
— Витезслав. — Костя замълча за секунда и уточни. — Например.
В продължение на няколко секунди ми се струваше, че обикновено невъзмутимия Тъмен маг ще се разпсува на майка. И задължително — с прибалтийски акцент. Но Едгар се сдържа:
— Да не си се преуморил от трансформацията, Константине? Може би е време да си лягаш?
— Едгар, аз съм по-млад от теб, но и двамата сме като бебета пред Витезслав. — спокойно отвърна Костя. — Какво всъщност видяхме? Дрехи, пълни с прах. Проверихме ли този прах?
Едгар мълчеше.
— Не съм сигурен, че по остатъците от вампира може да се определи нещо… — вметнах аз.
— А защо Витезслав… — започна Едгар.
— Власт. — кратко отвърна Костя.