— Е, и? — кисело попита Едгар.
— Ще локализираме книгата. С точност до вагон. А после можем да обкръжим вагона и поединично да отделяме настрани всеки пътник с багажа му. Веднага щом бъде отделен убиеца, стрелката ще го покаже. И край! Няма никаква нужда да унищожаваме влака!
— Мислих за това. — неохотно каза Едгар. — Има само един, но решаващ довод против. Престъпникът може да разбере какво става. И ще може пръв да нанесе удар.
— Нека дойдат Хесер, Завулон, Светлана, Олга… има ли при Тъмните още силни магове? — аз погледнах към Костя.
— Ще се намерят. — уклончиво каза Костя. — А ще ни стигнат ли силите?
— Срещу един различен?
— Не просто Различен. — напомни Едгар. — Според легендата, за да унищожат Фуаран са се събрали няколкостотин мага.
— И ние ще съберем. В Нощният Патрул има почти двеста сътрудника, в Дневния — не по-малко. И още стотици в резерва. Всяка страна може да предостави по хиляда Различни, не по-малко.
— Най-вече — слаби, шесто-седмо ниво. Истинските магове, от трето ниво нагоре, ще са най-много стотина. — Едгар говореше толкова уверено, че не оставаше съмнение — той наистина беше обмислял варианта за силово противопоставяне. — Това може и да стигне — ако усилим Тъмните и Светлите Инквизитори, използвайки амулети и обединявайки Силите си. Но може и да не стигне. Тогава най-силните бойци ще загинат и престъпника ще остане с развързани ръце. Не си ли помислил, че той може да разчита именно на такъв вариант?
Аз поклатих глава.
— А аз мислех и за това. — с мрачно удовлетворение каза Едгар. — Престъпникът може да разглежда влака като капан, в който ще влязат всички силни магове на Русия. Той може да окичи целият влак със заклинания, които ние не можем да почувстваме.
— Тогава защо са всички тези усилия? — попитах аз. — Защо сме тук? Ядрена бомба — и няма проблем!
Едгар кимна:
— Да. Именно ядрена, тя поразява всички слоеве на Сумрака. Но първо трябва да се убедим, че целта няма да се изплъзне в последния момент.
— Застанал си на страната на Завулон? — уточних аз.
Едгар въздъхна:
— Застанал съм на страната на здравия разум. Тоталната проверка на влака с привличане на големи сили може да доведе до магическа касапница. Хората, между другото, пак ще загинат. Унищожаването на влака… да, жалко за хората. Затова пък ще избегнем глобални сътресения.
— Но ако още има шанс… — започнах аз.
— Има. Затова предлагам да продължим търсенето. — съгласи се Едгар. — Ние с Костя взимаме моите хора и претърсваме влака — от началото и края едновременно. Ще използваме амулети, в подозрителните случаи — ще се опитаме да проверим заподозрения през Сумрака. А ти поговори с Лас още веднъж. Все пак той е заподозрян.
Аз свих рамене. Всичко това ужасно приличаше на имитация на претърсване. В дъното на душата си Едгар вече се беше предал.
— Кога е часът „X“? — попитах аз.
— Утре вечерта. — отвърна Едгар. — Когато ще минаваме през безлюдните райони около Семипалатинск. Все едно, там вече са взривявали бомби… един тактически заряд повече не е голяма беда.
— Успешен лов. — казах аз и излязох от купето. Всичко това е проформа. Всичко това са само редове в отчета, който Едгар вече се готвеше да напише. „Независимо от предприетите усилия да локализираме престъпника и да открием «Фуаран»…“
Понякога ми хрумваше, че Инквизицията — това е реална алтернатива на Патрулите. Защото какво правим ние? Разделяме хората и Различните. Следим за това, действията на Различните да не засягат хората. Да, това е практически невъзможно, част от Различните са паразити по своята природа. Да, противоречията между светлите и тъмните са такива, че сблъсъците са неизбежни.
Но има и Инквизиция, тя стои над патрулите, тя също пази равновесието, тя е трета сила и разделяща структура от по-висш порядък, тя поправя грешките на Патрулите…
Всичко това се оказа погрешно.
Няма никаква трета сила. Няма и никога не е имало.
Инквизицията — това е инструмент за разделяне на Тъмните и Светлите. Само това и нищо друго. Тя следи за спазването на договора, но съвсем не в интерес на хората, а само в интерес на Различните. Инквизицията — това са онези Различни, които знаят — всички ние сме паразити, Светлият маг с нищо не е по-добър от вампира.
И да отидеш да работиш в Инквизицията — това означава да се примириш. Това означава окончателно да пораснеш, да смениш юношеския максимализъм със здравия цинизъм на възрастния. Да признаеш — има хора, има Различни, и между тях няма нищо общо.
Готов ли съм да призная това?
Да, сигурно.
Но да премина в Инквизицията — не зная защо, но не искам.