Да, той беше такъв. Честен, добър и съвременен. Не напразно работеше в НИИ по хематология.
Само че защо ми каза състава? За кръвта от дванайсет човека?
Макар че… ясно защо. Откъде аз ще знам какво пише във „Фуаран“. Откъде да знам, че за заклинанието е нужна именно кръв от дванайсет човека?
Витезслав не е разполагал с тези дванайсет. Той не можеше да направи заклинанието от „Фуаран“ и да повиши своята сила.
А Костя е имал манерка.
— Антоне, ти какво? — попита Костя. — Защо мълчиш?
Едгар излезе от купето на кондукторите, стисна ръката на началника на влака, отправи се към нас — все още с доволна усмивка на лицето.
Аз погледнах Костя. И прочетох всичко в очите му.
Той разбра, че съм разбрал.
— Къде криеш книгата? — попитах аз. — По-бързо! Това е последният ти шанс. Единственият ти шанс. Не се погубвай…
В този миг той удари. Без всякаква магия — ако не броим за магия нечовешката сила на вампира. Светът се взриви в бяла светкавица, зъбите изхрущяха в устата ми и челюстта ми изтръпна. Аз отлетях в края на коридора и спрях в някакъв пътник, който беше избрал неподходящо време за разходки. Сигурно на него трябва да благодаря, че не припаднах — впрочем, вместо мене, припадна самият пътник.
Костя стоеше, потривайки юмрук — и тялото му мигаше, мигновено влизайки и излизайки от Сумрака, плъзгайки се между световете. Толкова поразилата ме някога особеност на вампирите… Генадий, бащата на Костя, вървящ срещу мен през двора, майката на Костя, Полина, прегърнала през рамо още съвсем младия вампир… ние сме законопослушни… ние никого не убиваме… ама че им провървя — да живеят в съседство със Светъл маг…
— Костя? — възкликна Едгар, спирайки на място.
Костя бавно обърна глава към него. Не го видях — почувствах, че се е озъбил.
Едгар изпъна ръка — и коридорът беше преграден от мътна стена, приличаща на слой планински кристал. Може би още не беше разбрал какво става, но инстинктите на Инквизитора работеха.
Костя издаде нисък, виещ звук и опря ръце на стената. Стената издържа. Вагонът се поклащаше, зад гърба ми започна да пищи някаква жена. Костя се олюляваше, опитвайки се да разбие защитата на Едгар.
Аз вдигнах ръка и запратих в Костя „сив молебен“ — древно заклинание срещу неживи. Разбива на парчета всякаква вдигната от гроба органика, която няма съзнание, а живее само заради волята на мага. Вампирите ги забавя и отслабва.
Костя се обърна, когато тънките сиви нишки го обгърнаха в сумрака. Пристъпи към мен, изтръска се — заклинанието се рушеше пред очите ми. Никога не бях виждал толкова груба и ефективна работа.
— Не ми пречи! — изръмжа той. Лицето на Костя се изостри, зъбите му се показаха окончателно. — Не искам… не искам да те убивам…
Аз успях да се надигна и пропълзях в купето върху падналия пътник. На горните легла започнаха да вият някакви мъже с внушителни габарити — и то не по-лошо от жената, която пищеше до вратата на тоалетната. На пода под мен се търкаляха някакви чаши и бутилки.
С един скок Костя се появи на вратата. Само погледна към мъжете — и те замълчаха.
— Предай се… — прошепнах аз, сядайки на пода до масичката. Челюстта ми се движеше някак странно — уж не беше изкълчена, а при всяко движение ме пронизваше болка.
Костя се засмя:
— С всички ви ще се справя… ако поискам. Ела с мен, Антоне. Да вървим! Не желая зло никому! За какво ти е тази Инквизиция? За какво са ти Патрулите? Ние ще променим всичко това!
Той говореше напълно искрено. Даже умолително.
Защо трябва да станеш най-силния, за да си позволиш слабост?
— Опомни се… — прошепнах аз.
— Ти си глупак! Глупак. — изръмжа Костя, тръгвайки към мен. Протегна ръка — пръстите му вече бяха с удължени нокти. — Ти…
Отворената бутилка „Посолска“, от която лениво течеше водка, сама попадна под ръката ми.
— Време е да пием на брудершафт. — казах аз. Той успя да се отдръпне, но няколко пръски все пак попаднаха на лицето му. Костя зави, отмятайки глава. Ако ще да си най-висшия вампир, алкохолът за теб пак е отрова.
Аз станах, награбих от масата недопита чаша и отметнах ръка. Извиках:
— Нощен патрул! Ти си арестуван! Ръцете зад главата, прибери зъбите!
През вратата влязоха едновременно трима инквизитори. Едгар ли ги беше извикал, или сами бяха почувствали? Те се скупчиха върху Костя, който все още разтриваше окървавеното си лице. Единият се опитваше да притисне сив металически диск към шията на Костя — нещо, натъпкано догоре с магия…
И в следващият миг Костя показа на какво е способен.