Негодник… но какво самообладание! Каква наглост и смелост — да ловиш самият себе си, да измисляш някакви версии, да даваш съвети…
Измами всички ни.
Но защо? Приискало му се абсолютна власт? Все пак шансът да победи не е много голям, а Костя никога не се е отличавал с прекомерно честолюбие. Не, честолюбив е, разбира се, но без маниакални идеи за власт над света.
А защо не избяга сега? По ръцете му е кръвта на трима инквизитори. Такова нещо никога няма да простят, ако щеш се разкайвай, ако щеш — книгата връщай. Трябва да бяга… и за по-сигурно — да унищожи книгата, към която е привързано следящото заклинание. Но не, влачи книгата със себе си и се движи заедно с влака. Просто безумие… Или все още разчита на диалог?
— Как възнамеряваше да откриеш Витезслав сред пътниците? — попитах аз Едгар.
— Какво? — потъналият в мислите си Инквизитор не отговори веднага. — А, дреболия, същото, което използва и ти — непоносимост към спирт. Щяхме да се издокараме с бели халати и да направим медицински преглед по всички вагони. Уж, че търсим болни от атипична пневмония. И на всеки щяхме да даваме термометър, обилно намокрен със спирт. Който не може да го вземе в ръце или получи изгаряне — той е нашия заподозрян.
Аз кимнах. Можеше и да мине. Разбира се, беше доста рисковано, но рискът — това е нашата работа. А Великите бяха накъде наблизо — „подкрепление“, готови в случай на нужда да ударят с все сила.
— Порталът се отваря… — Едгар ме хвана за ръката и ме изтегли на горното легло. Седнахме един до друг и свихме крака. В купето възникна бяло потрепкващо сияние. Чу се лек вик — Хесер, излизайки от портала, удари главата си в горното легло.
След него се появи Завулон — за разлика от шефа ми, радостен и усмихнат.
Потривайки темето си, Хесер ни погледна мрачно и изръмжа:
— Още малко и в „Запорожец“ ще окачите портал… Каква е ситуацията?
— Пътниците са успокоени, кръвта е измита, ранения го лекуват. — рапортува Едгар. — Заподозреният Константин Саушкин се движи паралелно на влака със скорост седемдесет километра в час.
— Какъв ти вече… „заподозрян“… — ехидно каза Завулон. — Ах, какво способно момче беше… колко перспективно…
— Не ти върви с перспективните, Завулон. — тихо каза Едгар. — Нещо хич не се задържат при теб.
Двамата тъмни мага се изгледаха с неприязнени погледи. Едгар имаше стари сметки за уреждане със Завулон — още от онази история с Фафнир и финската секта. Никой не обича да бъде пешка.
— Въздържайте се от заяждания, господа. — помоли ги Хесер. — Аз също бих могъл да кажа някои неща… и за теб, Завулон, и за тебе, Едгар… Колко е силен?
— Много силен. — все още гледайки към Завулон, каза Едгар. — Хлапето и без това беше Висш…
— Вампир. — презрително се усмихна Завулон.
— Висш вампир. Разбира се, няма много опит… по това ви отстъпва. Но след като е използвал книгата, е станал по-силен от Витезслав. А това вече е сериозно. Склонен съм да смятам, че Витезслав беше на едно ниво с вас, Великите.
— Как е упокоил Витезслав? — попита Завулон. — Имаш ли представа?
— Сега вече — да. — кимна Едгар. — Вампирите имат своя йерархия. Хлапето го е извикало на двубой за лидерство. Това… не е много зрелищно. Схватка на разуми, двубой на воли. Стоят и се гледат. Няколко секунди — и единият отстъпва, напълно се покорява на чуждата воля. Когато на Инквизицията се налагаше да се справя с вампири, Витезслав с лекота ги подчиняваше. Но този път е загубил.
— И е загинал. — кимна Завулон.
— Това не е задължителен край. — отбеляза Едгар. — Костя е можел да го направи свой роб. Но… или се е изплашил да не загуби контрол, или е решил да отиде до крайност. С две думи — заповядал е на Витезслав да се развъплъти. И той е бил принуден да се подчини.
— Способно момче. — иронично каза Хесер. — Няма да лъжа, окончателната гибел на Витезслав не ме огорчава… Добре, Константин е станал по-силен от Витезслав. Оцени силата му.
Едгар сви рамене:
— Как? Той е по-силен от мен. Предполагам даже, че е по-силен от всеки от вас. Може би дори е по-силен и от двама ви, взети заедно.
— Не се паникьосвай. — измърмори Завулон. — Той е неопитен. Магията не е съревнование на сили, магията е изкуство. Ако в ръцете ти има шпага, тогава е важно да нанесеш точен удар, а не да замахнеш със всичка сила…
— Не се паникьосвам. — меко каза Едгар. — Само оценявам силата му. Много голяма. Приложих „кристалния щит“ — Костя едва не го счупи.
Великите се спогледаха.
— Кристалният щит не може да се счупи. — отбеляза Хесер. — А и откъде имаш… впрочем, разбирам. Отново артефакти от специалният склад.