— Той едва не проби щита. — повтори Едгар.
— А ти как оживя? — попита ме Хесер. Или ми се стори, или в гласът му наистина се промъкна нотка на съчувствие.
— Костя не искаше да ме убива. — казах просто аз. — Той се зае с Едгар… първо ударих със „сивия молебен“… — Хесер одобрително кимна. — …а после ми попадна водка и му я плиснах в лицето. Костя се вбеси. Но все пак не искаше да ме убива. Тогава се разсея заради инквизиторите, разхвърля ги — и избяга.
— Чисто руски способ — да се решават проблемите с водка. — мрачно каза Хесер. — Защо? Защо си го дразнил? Та той не е новак. Нима не ти е било ясно, че няма да се справиш? А после аз ще трябва да мъкна останките ти при Светлана, нали?
— И аз се увлякох. — признах аз. — Твърде неочаквано стана всичко. А когато Костя започна да ме умолява — „ела с мен, не желая зло…“
— Не искал зло. — горчиво каза Хесер. — Вампир-реформатор. Прогресивен господар на света…
— Хесер, трябва да решим нещо. — тихо каза Завулон. — Мога да вдигна изтребители от военното летище.
Маговете замълчаха.
Аз си представих как реактивните изтребители преследват прилепа в небето, обстрелвайки го с картечници и ракети…
Фантасмагория…
— Тогава по-добре вертолети… — замислено каза Хесер. — Не. Това са глупости, Завулон. Хората просто ще ги смете по пътя си.
— Значи все пак — бомбата? — с любопитство каза Завулон.
— Не! — Хесер заклати глава. — Не. Не тук. А и вече няма смисъл… той е нащрек. Трябва да се удари с магия.
Завулон кимна. И неочаквано захихика с тънък глас.
— Какво има? — попита Хесер.
— Цял живот съм си мечтал. — каза Завулон. — Вярваш ли ми, стари враже? Мечтаех да поработя заедно с теб! Явно наистина… от омразата до любовта…
— Все пак си абсолютен психар. — тихо каза Хесер.
— Всички сме чукнати в главата. — изхихика Завулон. — Е, какво? Ти и аз? Или ще изтеглим от нашите? Нека ни заредят със сила, а ние ще бъдем острието на удара.
Хесер поклати глава.
— Не, Завулон. Не си струва да се спречкваме с Константин. Имам друго предложение…
Той ме погледна.
Аз опипах с език парчетата от зъба. Колко лошо се получи…
— Готов съм, Хесер.
— Има шанс. — одобрително кимна Завулон. — След като у Костя са останали някакви сантиментални чувства… само че ще можеш ли да удариш, Антоне?
Не отговорих веднага. Наистина се замислих.
Не става дума за арест. Със сигурност ще трябва да ударя, за да убия. Да стана острие, център на силата, която ще наливат в мен Хесер, Завулон, Едгар… а може би и други магове. Да, аз съм по-неопитен от Великите. Но само аз имам шанс да се приближа до Костя без бой.
Изхождайки от същите тези „сантиментални чувства“.
Алтернативата е проста — Великите ще съберат всички сили в юмрук. И ако им потрябва силата на Надечка, Хесер ще поиска от Светлана да инициира дъщеря ни…
Алтернативи няма.
— Ще убия Костя. — казах аз.
— Не така. — тихо произнесе Хесер. — Не говориш правилно, патрулен!
— Ще упокоя вампира. — прошепнах аз.
Хесер кимна.
— И не го преживявай много, Городецки. — добави Завулон. — Не точи интелигентски сополи. Няма го вече доброто момче Костя. А и никога не го е имало. Дори и да не е убивал хора за кръвта им, той е вампир. Нежив.
Хесер кимна одобрително.
За момент затворих очи.
Нежив.
В него липсва нещо, което за простота наричаме душа.
Някаква съставка, неуловима дори за нас, Различните. От най-ранното детство — благодарение на родителите-вампири. Той е расъл, участъковия лекар е преслушвал сърцето му и се е възхищавал от здравето на детето. Той се е превърнал в мъж и никое момиче не му е казала, че устните му са хладни, когато целува. Той би могъл да има деца — най-обикновени деца от най-обикновена човешка жена.
Но всичко това е неживот. Всичко това е назаем, откраднато е — и когато Костя умре, тялото му мигновено ще се разпадне на прах… защото отдавна е мъртво.
Всички ние сме осъдени на смърт от самото си раждане.
Но ние поне можем да доживеем до смъртта си.
— Оставете ни насаме с Антон. — каза Хесер. — Ще се опитам да го подготвя.
Чух как Завулон и Едгар станаха. Излязоха в коридора, вратата се затвори. Нещо зашумя — сигурно Хесер ни защитаваше от наблюдение. После попита:
— Притесняваш ли се?
— Не. — поклатих глава, без да отварям очи. — Мисля. Все пак Костя се опитваше да не се държи като вампир…
— И какво измисли?
— Няма да издържи. — аз отворих очи и погледнах лицето на Хесер. — Няма да издържи, ще се пречупи. Успял е да погаси физиологическата си потребност от жива кръв, но всичко останало… той е нежив сред живите и това го подтиска. Рано или късно Костя ще се пречупи.