Выбрать главу

Роман се напрегна, даже пухкавите му бузи се стегнаха. Току-що тук седеше голямо и леко капризно бебе, а сега — мъж! Боец!

— Светлината е с теб! — завърших аз.

— Към аерогарата! — с удоволствие каза Роман.

Моторът изръмжа, и ние се стрелнахме, изстисквайки от немската машинка всички заложени в нея сили. Обзалагам се, че този спортен седан никога не е показвал на какво е способен.

Аз затворих очи и погледнах през Сумрака — към разклоняващата се на цветни линии тъмнина. Като кълбо преплетени световоди — някои зелени, някои сини, някои — червени. Не мога добре да преглеждам линиите на вероятностите, но сега това ми се удаде неочаквано леко. Чувствах се във форма, както никога досега.

Това значи, че в мен тече чужда Сила. Силата на Хесер и Завулон, Едгар и инквизиторите. А може би сега в цяла Москва замират Различни, Светли и Тъмни, онези, от които Хесер и Завулон имат право да вземат.

Само един път съм чувствал нещо подобно. Когато събирах Сила от хората.

— Третата пресечка — наляво; отпред има задръстване. — казах аз. — Завиваме надясно, през двора, излизаме от арката… там има пресечка…

Никога не съм бил в Саратов. Но сега това нямаше никакво значение.

— Слушам! — бодро рапортува Роман.

— По-бързо!

— Ще бъде изпълнено!

Аз погледнах към Лас. Той извади пакет цигари, запуши. Колата се носеше по натоварените улици, Роман управляваше с амбицията на ватман, на който му се е удал случай да изпревари Шумахер на „Формула 1“.

Лас въздъхна и попита:

— И какво ще стане сега с мен? Ще извадиш от джоба си фенерче и ще кажеш „това беше взрив на блатен газ“?

— Нали виждаш — за това не е нужно фенерче. — казах аз.

— Но ще живея ли? — не се отказваше Лас.

— Ще живееш. — успокоих го аз. — Но да помниш — не. Извинявай, но това е стандартната процедура.

— Ясно. — тъжно каза Лас. — Мамка му… Ама че работа… Кажи тогава, след като е все едно…

Колата бързо се понесе по пресечката, подскачайки по дупките. Лас изгаси цигарата си и продължи:

— Кажи ми, какъв си ти?

— Различен.

— Какъв-такъв различен?

— Маг. Не се притеснявай — Светъл маг.

— Възмъжал си, Хари Потър… — каза Лас. — Ама че работа. Или аз съм се побъркал?

— Дори не се надявай… — казах аз, опирайки ръце в покрива. Роман даваше газ до дупка — и караше по някакви полянки, съкращавайки пътя. — По-внимателно, Роман! Трябва да стигнем бързо, но безопасно!

— Тогава ми кажи, — не се успокояваше Лас. — това надбягване… ох… свързано ли е с ненормално големия прилеп, който видяхме предишната вечер?

— Ако щеш вярвай, свързано е! — потвърдих аз. Силата бушуваше в мен и ме замайваше като шампанско. Искаше ми се да се забавлявам. — Страх ли те е от вампири?

Лас извади от чантата си бутилка уиски, скъса капачката с рязък жест и отпи. И каза бодро:

— Никак!

Глава 6

На средата на пътя за нас се „залепи“ кола на ГАИ. Аз наложих на „Бора“-та заклинание, разсейващо вниманието на хората и „катаджиите“ незабавно изостанаха. Обикновено с такова заклинание Различните предпазват колите си от кражба и аз даже се зарадвах на новото приложение, което му намерих. Впрочем, след минута едва не ни блъсна камион и аз побързах да премахна заклинанието.

— Ще пристигнем на аерогарата след петнайсет-двайсет минути. — докладва Рома, въртейки волана. — Какво ще наредите, шефе?

С края на окото си забелязах че Лас поклати глава и отпи. Вече излизахме от града и се носехме по пътя за аерогарата. Доста приличен път, за руските стандарти.

— Пусни радиото. — помолих аз. — Че нещо много тъжно пътуваме.

Рома го пусна. Завършваше прегледа на новините:

— …за радост на милионите читатели, чието тригодишно очакване вече завърши. — говореше водещата. — И накрая — съобщение от космодрума Байконур, където се готви за старт съвместен руско-американски екипаж. Стартът е планиран за осемнадесет часа и тридесет и две минути московско време. А сега продължаваме нашата музикална програма…

— Искаш ли уиски? — попита Лас.

— Не, трябва да работя.

— Александър, стегни се, сега не е време за пиене! — бодро извика Роман. — Работа ни чака!

Явно този добродушен човек, който едва ли е способен и кокошка да заколи, сега се мислеше за Джеймс Бонд. Или поне за негов помощник.