Аз отворих вратата, огледах се, кимнах на Лас и внимателно, за да не щракне бравата, притворих вратата.
Празни, боядисани с унила зелена боя коридори. Тръгнах напред.
Мелодията ставаше все по-силна, увиваше се във въздуха, издигаше се и падаше. Като виртуозно изпълнение на класическа китара, смесено с тънките звуци на цигулка.
Ето какво било истински Зов на вампир, насочен към теб…
— Идвам, идвам… — измърморих аз, завивайки към друга кодова брава. Отзад се хлопна врата — Лас влезе след мен.
Нова брава, нов код. Шест, три, осем, едно.
Аз отворих вратата — и се озовах на пистата. По бетона бавно пълзеше заоблен автобус. По-далеч, ревейки с турбините си, маневрираше за старт един „Ту“.
На пет метра от вратата стоеше Костя. В ръцете си държеше малко пластмасово дипломатическо куфарче — разбрах, че „Фуаран“ е там. Ризата на Костя беше скъсана, като че ли в даден момент му е била твърде малка.
Явно като е скочил от влака, той се е трансформирал без да успее да се съблече докрай.
— Здрасти. — каза Костя.
Музиката изчезна, прекъсна се на средата на нотата. Аз кимнах:
— Здрасти. Бързо си долетял.
— Долетял? — Костя поклати глава. — Не… на прилепите им е трудно на такова разстояние.
— И в какво се преобрази? Във вълк?
Абсурдният светски разговор се прекъсна от абсолютно нелепия отговор на Костя:
— В заек. Огромен сив заек. Доскачах някак…
Не се сдържах — изхилих се, представяйки си гигантския заек, бягащ по нивите и преодоляващ с огромни подскоци реки и огради. Костя разпери ръце:
— Ами… наистина смешно се получи. Ти как си? Много… ли те… Зъбите ти цели ли са?
Аз се постарах да се усмихна колкото се може по-широко.
— Извинявай. — Костя наистина изглеждаше огорчен. — Това е заради изненадата. Как разбра, че книгата е у мен? По коктейла ли?
— Да. За заклинанието е нужна кръв от дванайсет човека.
— Откъде знаеш? — замислено попита Костя. — Няма никаква информация за „Фуаран“… няма значение. Искам да поговорим, Антоне.
— И аз. — съгласих се аз. — Предай се. Все още можеш да спасиш живота си.
— Аз отдавна съм нежив. — усмихна се Костя. — Какво, забрави ли?
— Разбираш какво имам предвид.
— Антоне, не лъжи. Ти сам не си вярваш. Аз убих четирима Инквизитори!
— Трима. — поправих го аз. — Витезслав и двама във влака. Третия оживя.
— Голяма разлика. — намръщи се Костя. — И един никога не са прощавали.
— Сега е особен случай. — казах аз. — Ще ти кажа честно. Висшите са наплашени. Ще те унищожат, но цената ще е твърде висока. Висшите ще се съгласят на преговори.
Костя мълчеше и ме гледаше внимателно.
— Ако върнеш „Фуаран“, ако се предадеш доброволно, няма да те пипнат. — продължих аз. — Ти си законопослушен. Всичко е заради книгата, бил си афектиран…
Костя поклати глава:
— Изобщо не бях афектиран. Едгар не прие на сериозно думите на Витезслав. А аз — да. Преобразих се, отлетях до къщурката. Витезслав не очакваше капан… започна да ми показва книгата, да обяснява. Чух за кръвта на дванайсетте… и разбрах, че това е моят шанс. Той дори не възразяваше срещу експеримента. Сигурно е искал веднага да се убеди, че книгата е истинска. Едва когато разбра, че съм станал по-силен… тогава се разтревожи. Но вече беше късно.
— Но защо? — попитах аз. — Костя, та това е безумие! За какво ти е власт над света?
Костя вдигна вежди. Известно време ме гледаше — после се засмя.
— Какви ги дрънкаш, Антоне? Каква власт? Ти не разбираш!
— Всичко разбирам. — упорствах аз. — Тръгнал си за Китай, нали? Милиард магове под твоята власт?
— Идиоти. — тихо каза Костя. — Всички сте идиоти. Само за едно можете да мислите… власт и сила… Не ми трябва тази власт! Аз съм вампир! Разбираш ли? Аз съм отхвърлен! По-зле от който и да е Различен! Аз не искам да бъда най-силния отхвърлен! Искам да бъда обикновен! Искам да стана като всички!
— Но „Фуаран“ не може да превърне Различен в човек… — промърморих аз.
Коста се захили. Поклати глава:
— Ехо! Антоне, мисли! Напомпали са те със Сила и са те изпратили да ме убиеш, знам това. Но първо помисли, Антоне! Разбери какво искам аз!
Вратата зад мен изскърца. Излезе Лас. Смутено ме погледна, после хвърли поглед към Костя.
Костя поклати глава.
— Попречих ли ви? — оценявайки ситуацията, каза Лас. — Извинете, вече си тръгвам…
— Стой. — сухо каза Костя. — Идваш даже много навреме.
Лас застина. Аз не долових заповед в гласа на Костя, но явно имаше такава.
— Натурален експеримент. — каза Костя. — Гледай как се прави…
Той силно тръсна куфарчето, ключалките послушно се отвориха и от куфарчето тежко, солидно излетя книга.