Мислех, че ще отвори портал към космоса още сега. Но Костя наистина се готвеше внимателно за скока. Какво да приказваме — аз никога не бях чувал дори за опити да се пренесеш на борда на летящ самолет, та камо ли на космическа станция.
Оставяйки космонавтите и персонала вцепенени, Костя излезе от залата. Лас се отдръпна и посочи с поглед към пистолета.
Аз поклатих глава и той не започна да стреля.
Ние просто тръгнахме след него.
В залата за управление на полетите — където зад пултовете стояха като сомнамбули техници и програмисти.
Кога бе успял да подчини всички на волята си?
Нима още като се бе появил на Байконур?
Обикновеният вампир с лекота държи под контрол един-двама души. Висшия може да се справи с двайсетина.
Но Костя наистина беше станал Абсолютния Различен — целият настроен механизъм на огромният космодрум сега се въртеше около него.
Носеха му някакви разпечатки. Показваха му нещо на екрана. Той слушаше, кимаше — и дори не поглеждаше към нас.
Умно момче. Добре образовано. Учеше във физическият факултет, после се прехвърли в биологическия, но явно не бе разлюбил физиката и математиката. На мен всичките тези схеми и графики нямаше да ми говорят нищо, а той се готви да отвори магически портал в орбита. Да излезе в космоса с вълшебни средства — малка крачка за Различния, огромен скок за цялото човечество…
Само Костя да не се забави.
Само Хесер да не се паникьоса.
Само да не нанесат ядрен удар — това няма да помогне, и това е ненужно, ненужно, ненужно!
Костя ме погледна едва когато отвори призмата на портала. Погледна ме презрително и обидено. Устните зад стъклото на шлема помръднаха и аз разбрах: „Сбогом“.
— Сбогом. — съгласих се аз.
Взел сандъчето със системите за животообезпечаване в едната ръка и куфарчето с „Фуаран“ в другата, Костя стъпи в портала.
Аз побързах да сваля щита си — и чуждата Сила пропадна в пространството, разтичайки се наоколо.
„Как ще обясниш всичко това?“ — попита Хесер.
— Кое по-точно? — аз седнах на първия попаднал стол. Тресеше ме. За колко време ще му стигне въздуха в лек скафандър, изобщо не предназначен за излизане в космоса? За няколко часа? Едва ли за повече.
На Костя Саушкин му оставаше да живее съвсем малко.
„Защо си сигурен…“ — започна Хесер. Млъкна. И дори ми се стори, че чувам някакъв обмен на реплики между него и Завулон. Нещо за заповеди, които трябва да се отменят, за бомбардировачи, които трябва да се върнат в базите. За група магове, които ще зачистят следите от безобразията в Байконур. За официалната версия за проваления старт.
— Какво стана? — попита Лас, сядайки до мен. Техникът, който той безцеремонно изгони от стола, се оглеждаше объркано. Хората наоколо идваха на себе си.
— Край. — казах аз. — Всичко свърши. Всичко почти свърши.
Но знаех, че това не е краят. Защото някъде там, високо в небето, далеч над облаците, под студената звездна светлина, се върти в откраднатият скафандър Абсолютният Различен Костя Саушкин. Опитва се — и не може да отвори портал. Опитва се — и не може да достигне плуващата наблизо станция. Опитва се — и не може да се върне на Земята.
Защото той е Абсолютната Нула.
Защото ние всички сме вампири.
И там, извън пределите на топлата, жива Земя, далеч от хората и животните, растенията и микробите, от всичко онова, което диша, мърда, бърза да живее — всички ние се превръщаме в абсолютни нули. Лишени от даряваната Сила, която ни позволява толкова красиво и ярко да хвърляме един в друг кълбовидни мълнии, да изцеляваме болести и да налагаме проклятия, да превръщаме кленовият лист в банкнота, а вкиснатото мляко — в отлежало уиски.
Цялата наша Сила е чужда.
Цялата наша Сила е слабост.
И това е, което не можа да разбере, или не искаше да приеме доброто момче Костя Саушкин.
Аз чух смеха на Завулон — далеко-далеко, в град Саратов, стоейки с чаша бира под чадъра на лятното кафене, Завулон оглеждаше свечеряващото се небе — търсеше в него новата бърза звезда, чийто полет ще бъде ярък, но кратък.
— Сякаш плачеш. — каза Лас. — Само че няма сълзи.
— Така е. — отвърнах аз. — Няма сълзи, нямам сили. Няма да мога да отворя обратен портал. Ще се наложи да летим със самолет. Или да изчакаме групата за почистването, може и да ни помогнат.
— Какви сте вие? — попита техникът. — А? Какво става?
— Ние сме инспектори от министерството на здравеопазването. — каза Лас. — И по-добре да можете да обясните на кой му е хрумнало да запали изсушен коноп в тръбите на въздушната инсталация?