— К-какъв коноп? — започна да заеква техникът.
— Дървовиден! — отрязах аз. — Да тръгваме, Лас. Длъжен съм да ти дам някои необходими пояснения.
Ние излязохме от залата — срещу нас тичаха някакви сътрудници, някакви войници с автомати. Бъркотията беше такава, че никой не ни обръщаше внимание — а може би още ни прикриваха остатъците от магическия щит. В края на коридора се мярна розовият задник на немския турист — той бягаше на подскоци, така и не извадил пръста си от устата. След него бързаха двама с бели престилки.
— Слушай сега. — казах аз на Лас. — Освен обикновения, човешки свят, който виждаш пред себе си, има още и сумрачен свят. В Сумрака могат да попаднат само онези…
Аз преглътнах и се запънах — отново се сетих за Костя. Много отдавнашният Костя, още нищо не умеещото хлапе-вампир…
„Виж, аз се трансформирам! Аз съм ужасен прилеп! Аз летя! Аз летя!“
Сбогом. Ти наистина успя.
Ти летиш.
— В Сумрака могат да попаднат само онези, които притежават… — продължих аз.
Епилог
Семьон влезе в кабинета ми заедно с Лас — побутвайки го пред себе си като някой незначителен Тъмен магьосник, хванат на местопрестъплението. Лас въртеше в ръцете си свита на руло хартия и непрекъснато се опитваше да я скрие зад гърба си.
Семьон се пльосна в креслото и изръмжа:
— Твое протеже е, Антоне. Ти се оправяй с него.
— Какво е станало? — напрегнах се аз.
Лас изобщо не изглеждаше виновно. Просто така, леко притеснен.
— Втори ден от стажа. — каза Семьон. — Най-простите, най-елементарните поръчки. Дори несвързани с магия…
— И? — окуражих го аз.
— Помолих го да посрещне на летището господин Сисуке Сасаки от Токийския Патрул…
Аз изсумтях. Семьон почервеня:
— Това е съвсем обикновено японско име! Не е по-смешно от Антон Сергеевич!
— Да, разбирам. — съгласих се аз. — Това онзи Сасаки ли е, който водеше делото за момичето-върколак през деветдесет и четвърта?
— Същият. — Семьон се повъртя в креслото. Лас продължаваше да стои до вратата. — Той пътува за Европа, но искал да обсъди нещо с Хесер.
— Това вече го разбрах. — казах аз. — Искам друго да разбера — от какво не си доволен? И какво е станало?
Семьон погледна възмутено към Лас. Прокашля се и каза:
— Господин стажантът беше много любопитен дали уважаемият Сасаки знае руски. Аз обясних, че не знае. Тогава господин стажантът отпечата на принтера плакат и отиде да посреща японеца в Шереметиево… Покажи го този плакат!
Лас с въздишка разгъна рулото.
С много голям шрифт бяха напечатани йероглифите на японското име. Не го е домързяло Лас, инсталирал е японски драйвери…
А отгоре — с малко по-малък шрифт — беше напечатано:
„Втори московски конгрес на жертвите от насилствено заразяване с холера“.
Струваше ми огромни усилия да запазя лицето си спокойно.
— Защо си написал това? — попитах аз.
— Аз винаги посрещам така чужденците. — обидено каза Лас. — И деловите си партньори, и роднините — имам роднини и в чужбина… Ако не знаят и дума на руски — отпечатвам с големи букви името на родния им език, а с по-малки — нещо смешно на руски. Например: „Конференция на транссексуалните с нетрадиционна ориентация“, „Европейски фестивал на глухонемите музиканти и певци“, „Форум на активистите на световното движение за пълно полово въздържание“… И стоя с плаката ето така… обръщам се на всички страни, за да го видят всички посрещачи…
— Когато човекът излезе от митницата, вече цялата зала е любопитна да разбере кой е той. — невъзмутимо продължи Лас. — При появата му всички се усмихват, много от тях ръкопляскат, подсвиркват, махат с ръка. Човекът обаче не разбира защо е тази реакция! Той вижда само че всички му се радват, забелязва името си и идва при мен. А аз веднага прибирам плаката и водя човека в колата. А после той разказва на всички — какви забележителни, какви дружелюбни са хората в Русия! Всички са го посрещали с усмивки!
— Диване. — прочувствено казах аз. — Това е за хората. А Сасаки е Различен. Висш Различен, между другото! Руски не знае, но смисъла на надписите разбира на интуитивно ниво!
Лас въздъхна и помрачня:
— Да, вече разбрах… Е, ако съм виновен — наказвайте ме!
— Господин Сасаки обиди ли се? — попитах аз.
Семьон сви рамене.
— Когато обясних всичко, господин Сасаки благоволи дълго да се смее. — съобщи Лас.
— Ако обичаш, — помолих го аз. — не прави повече така.
— Съвсем ли?
— Поне с Различните!
— Разбира се, че няма! — обеща Лас. — Смисъла на шегата се губи.
Аз разперих ръце. Погледнах към Семьон.