— Според мен тя се гаври. — казах аз. — С лошите.
— Благодаря. — тъжно каза Лас. — Но ето къде е бедата — повечето няма да разберат. Ще решат, че това е на сериозно.
— Така ще решат глупаците. — опитах се да утеша аз непризнатият бард.
— Ами точно те са мнозинството! — възкликна Лас. — А протезите за глава още са несъвършени…
Той посегна към бутилката, наля водка и каза:
— Ако ти се наложи, идвай, не се притеснявай. По-късно ще ти намеря ключ за един апартамент на петнайсетия етаж. Празен е, но има тоалетна.
— А стопанина няма ли да е против?
— На него вече му е все едно. А наследниците му още не могат да си поделят апартамента.
Глава 3
Върнах се към четири сутринта. Леко пиян, но учудващо отпуснат. Все пак, рядко се срещат толкова различни хора. Работата в патрула те прави твърде праволинеен. Този не пуши и не пие, той е добро момче. А този псува, той е лош. И нищо не можеш да направиш, нас ни интересуват най-вече именно такива: добрите — като опора, лошите — като потенциален източник на Тъмни. Но това, че хората са много различни, някакси го забравяме…
Бардът не знаеше нищо за Различните — в това бях сигурен. И ако можех да поседя така с всеки обитател на „Ассол“ по половин нощ, бих си съставил точно мнение за всички. Но не хранех подобни илюзии. Не всеки ще ти предложи да влезеш, не всеки ще разговаря на отвлечени теми. А освен десетината живущи, тук има още стотина души обслужващ персонал — охрана, техници, работници, счетоводители. Няма да ми стигнат никакви разумни срокове, за да проверя всичките! След като се изкъпах в душ-кабината — в нея намерих някакъв странен шланг, от който можеше да се пуска струя вода — аз влязох в единствената си стая. Трябва да поспя… а на сутринта да се опитам да измисля нов план.
— Здравей, Антоне. — каза някой откъм прозореца.
Познах гласа. И веднага ми стана тягостно.
— Добра нощ, Костя. — казах аз.
Някак неуместно прозвуча думата „добра“. Но да пожелаваш зла нощ на вампир беше още по-глупаво.
— Може ли да вляза? — попита Костя.
Приближих се до прозореца. Костя седеше на перваза с гръб към мен, провесил крака надолу. Беше напълно гол. Като че ли демонстрираше — не се е изкатерил по стената, а е долетял като огромен прилеп. Висш вампир. На двадесет и няколко години. Способно момче…
— Мисля, че не. — казах аз.
Костя кимна и не започна да спори.
— Както разбрах, вършим една и съща работа?
— Да.
— Това е добре. — Костя се обърна и се усмихна белозъбо. — Приятно е да се работи с теб. А ти наистина ли се страхуваш от мен?
— Не.
— Аз се научих на много неща. — похвали се Костя.
Съвсем по детски.
— Ти не си се научил. — поправих го аз. — Ти много си откраднал.
Костя се намръщи:
— Думи. Типичната за Светлите игра на думи. Вие позволихте — аз взех. Какви претенции можеш да имаш?
— Ще се заяждаме ли още? — попитах аз. И вдигнах ръка, свивайки пръсти в знака Атон, отрицанието на неживото. Отдавна възнамерявах да проверя въздействат ли древните северноафрикански заклинания на съвременните руски вампири. Костя с опасение погледна към недовършения знак. Или го познаваше, или е почувствал Сила в него. Попита:
— А разрешено ли ти е да се демаскираш?
Аз с досада отпуснах ръка.
— Не. Но мога и да рискувам.
— Няма нужда. Само кажи — и ще си отида. Но сега вършим една и съща работа… трябва да поговорим.
— Говори. — казах аз, придърпвайки табуретката към прозореца.
— Значи няма да ме пуснеш?
— Не искам да се окажа насаме с гол мъж нощем. — ухилих се аз. — Кой знае какво ще си помислят хората. Казвай.
— Какво мислиш за колекционера на тениски?
Аз погледнах въпросително Костя.
— Онзи от десетия етаж. Събира тениски със забавни надписи.
— Не е замесен. — казах аз.
Костя кимна:
— И аз така смятам. Тук са заселени осем апартамента. В още шест живущите се появяват от време на време. В останалите — много рядко. Вече проверих всички постоянни жители.
— И?
— Нищо. Те нищо не знаят за нас.
Не започнах да уточнявам, защо Костя е толкова уверен. В края на краищата, той е висш вампир. Такива като него са способни да се вмъкват в чуждия разум с лекотата на опитен маг.
— С останалите шест ще се заема утре. — обеща Костя. — Но не възлагам особени надежди.
— А имаш ли някакви предположения? — попитах аз.
Костя сви рамене:
— Всеки от живеещите тук има достатъчно пари и влияние, за да заинтересува вампир или върколак. Слаб, алчен… от новопроизведените. Така че кръгът на заподозрените не е ограничен.