Незабавно след Витезслав се появи и Едгар. Пътешествието на третия слой не се беше отразило добре на мага — той се олюляваше и дишаше тежко.
— Той ще дойде с нас. — продължи Витезслав. — Ние не сме склонни да подозирам Антон Городецки в зла умисъл. Но ще вземам предвид подозренията на Дневния Патрул. Следствието се поема от Инквизицията.
Костя не каза нищо.
Мълчах и аз. И не само заради това, че Витезслав беше в правото си. Просто нямах възможност да му се противопоставя.
— Ще излизаме ли, господа? — попита Витезслав. — Тук е неуютно.
И след секунда ние отново стояхме в просторната баня, където Тимур Борисович, подскачайки на един крак, се опитваше да се вмъкне в панталоните си.
Витезслав го остави да се обуе. И едва когато бизнесменът се обърна, видя нашата компания и удивено извика, Витезслав го погледна студено в очите.
Тимур Борисович омекна. Едгар се озова до него и положи безчувственото тяло в креслото.
— Казваш, че не познавал предателя. — произнесе Витезслав, разглеждайки с любопитство бизнесмена. — Колко удивително познато лице… В мен възникват любопитни догадки.
Аз мълчах.
— Можеш да се гордееш със себе си, Антоне. — продължаваше Витезслав. — Твоите думи са имали смисъл. Струва ми се, че бащата на този човек наистина работи в Патрула. В Нощния Патрул.
Костя хихикна. Разбира се, на него не му хареса решението на Витезслав. Костя би предпочел самостоятелно да достави чедото на Хесер в Дневния Патрул. Но и тази ситуация го устройваше.
— Нима премъдрият Хесер така се е издънил? — възторжено попита той. — Колко любопитно…
Витезслав го погледна и Костя млъкна.
— Всеки може да се издъни. — тихо каза Витезслав. — Даже маг извън категориите. Но…
Той се втренчи в мен:
— Можеш ли да повикаш Хесер?
Аз свих рамене. Глупав въпрос, разбира се, че мога. Дори и Витезслав може.
— Не ми харесва това… — тихо каза Витезслав. — Изобщо не ми харесва. Някой тук блъфира твърде нагло.
Той ни огледа с пронизителния си, нечовешки поглед. Нещо го бе разтревожило, но какво по-точно?
— Ще се свържа с началството си. — каза Костя с тон, не търпящ възражения.
Витезслав не възразяваше. Гледаше към Тимур Борисович и се мръщеше.
Аз извадих телефона си и набрах номера на Хесер.
— Някой иска да ни направи на глупаци… — каза Витезслав с нотки на ярост в гласа. — И този някой…
— Наредете му да се облече. — помолих аз, слушайки дългите сигнали. — Трябва ли да унижавате възрастния човек? Така — по бельо?
Витезслав не помръдна, но Тимур Борисович стана и като в полусън започна да се облича.
Към мен се приближи Едгар и съчувствено попита:
— Не отговаря ли? На негово място бих…
— На теб още дълго няма да ти предложат такова място. — отрони Витезслав. — След като не виждаш в какво са ни забъркали…
Съдейки по лицето на Едгар, той не виждаше нищо. Както и аз, както и Костя — който, обърнал очи, шептеше беззвучно.
— Да, Антоне… — отговори ми Хесер. — Нещо интересно?
— Намерих човекът, на когото е било обещано превръщане в Различен. — успях да кажа аз.
В банята настъпи пълна тишина. Като че ли всички се заслушваха в слабия звук от слушалката.
— Прекрасно! — възкликна Хесер. — Ти си юнак. Веднага, без никакво бавене, се свържи със следователите на Тъмните и Инквизицията. Нека се включат в разследването. Там някъде се мотае и онзи чешки вампир, Витезслав. Опитен дъртак, макар и без никакво чувство за хумор… но това е общ проблем при вампирите.
Витезслав се обърна към мен. Лицето му се вкамени, очите му горяха. Той чуваше всичко.
И аз бях готов да заложа каса чешка бира срещу един одеколон „Тройной“, че Хесер прекрасно знаеше — Витезслав е до мен.
— Витезслав вече е тук. — казах аз. — Също и Едгар и… следователя на Тъмните.
— Идеално! — възхити се Хесер. — Помоли пражкият ни гост да окачи портал… ако може, разбира се. Ще надникна при вас.
Прибирайки слушалката, аз погледнах към Витезслав. Честно казано, според мен Хесер прекали с насмешките.
Но откъде да зная какви са отношенията между стария Светъл маг и стария вампир-инквизитор? И колко сметки са натрупали един към друг?
— Вие чухте. — уклончиво казах аз.
— Уточни. — късо каза Витезслав.
— Ръководителят на Нощният Патрул на Москва, Пресветлият маг Хесер ви моли да окачите портал. Ако е по силите ви, разбира се.
Витезслав хвърли само един поглед настрани — и във въздуха над работещото джакузи се очерта тънка светла рамка. Този, който премине през тази странна врата, неизбежно би се оказал във водата.