— Не! — панически извика Костя.
— Аз бях. — мрачно каза Витезслав. — Да го махна ли?
— Да го махнеш? — излая Хесер. — Вие сте въздействали с магия върху момчето ми! Представяте ли си какъв шок е това, на неговата възраст? А? И какъв ще стане след инициацията? Тъмен ли?
Веждите ми се качиха на темето. Костя слабо изписка нещо. Едгар тракна със зъби. И сигурно всички едновременно погледнахме към Тимур Борисович през Сумрака.
Аурата на потенциален Различен беше съвсем очевидна.
Тимур Борисович нямаше нужда да се подлага под зъбите на вампир или върколак. Той можеше да стане напълно приличен маг. Четвърта-пета степен.
За съжаление, най-вероятно, Тъмен маг… Но…
— И какво да правя сега? — продължаваше Хесер. — Нахвърлихте се на момчето, наплашихте го, подтиснахте волята му…
Престарялото „момче“ леко опипваше възела на вратовръзката си — все се стараеше да я завърже по-прецизно.
— И сега ще стане Тъмен? — възмущаваше се Хесер. — Така ли? Това какво, специално ли е планирано? Синът на Хесер — Тъмен маг?
— Сигурен съм, че той би станал Тъмен при всички случаи. — каза Витезслав. — С неговият начин на живот…
— Ти подтисна волята му, подтикна го към Тъмнината, а сега правиш подобни заявления? — със заплашителен шепот каза Хесер. — Инквизицията счита, че има право да нарушава Договора? Или това е лично твое отмъщение… още ли не можеш да забравиш Карлсбад? Можем да продължим онзи разговор, Витезславе. Тук не е Червената Къпалня, но мястото ще ни стигне за дуел.
Цяла секунда Витезслав се колебаеше, опитвайки се да издържи погледа на Хесер.
А после се предаде:
— Вината е моя, Хесер. Не подозирах, че този човек е потенциален Различен. Та нали всичко говореше за обратното… тези писма…
— И сега какво? — изръмжа Хесер.
— Инквизицията признава своята… своята прибързаност. — подтиснато каза Витезслав. — Нощният Патрул на Москва има право да вземе този… този човек под своя опека.
— Да го подложим на реморализация? — уточни Хесер. — Да го инициираме след като се е обърнал към Светлината?
— Да… — прошепна Витезслав.
— Какво пък, тогава ще считаме инцидента за приключен. — Хесер се усмихна и потупа Витезслав по рамото. — Не се отчайвай. Всички правим грешки понякога. Важното е да ги поправяме, нали?
Желязна издържливост имаше този европейски кръволок!
— Така е, Хесер… — печално каза той.
— Между другото, хванахте ли Различния-предател? — поинтересува се Хесер.
Витезслав поклати глава.
— Какво има в паметта на синчето… — попита на глас Хесер. Погледна към Тимур Борисович, който стоеше вече напълно облечен. — Ай-ай-ай… Олег Стриженов. Кинозвезда от шейсетте… Каква нагла маскировка!
— Явно предателя обича старото руско кино? — попита Витезслав.
— Явно. Аз лично бих предпочел Инокентий Смоктуновски. — отвърна Хесер. — Или Олег Дали. Витезслав, това е умряла работа. Предателя не е оставил следи.
— И не можеш да предположиш кой може да е? — попита Витезслав.
— Да предположа — мога. — кимна Хесер. — В Москва има хиляди Различни. Всеки би могъл да надене чужд облик. Нима Инквизицията възнамерява да провери паметта на всички Различни в Москва?
Витезслав се намръщи.
— Да, няма да стане. — съгласи се Хесер. — Аз не гарантирам дори за сътрудниците си, какво остава за различните, които не работят в Патрула.
— Ще устроим засада. — заяви Едгар. — И ако предателя се появи отново…
— Няма да се появи. — уморено каза Витезслав. — Вече не е необходимо.
Хесер се усмихна, гледайки мрачният вампир. А после усмивката му се стопи:
— Моля да напуснете апартаментът на сина ми. Ще ви чакам в офиса си за подписване на протокола. Днес, в седем вечерта.
Витезслав кимна и изчезна — впрочем, след миг се появи отново. Леко сконфузен.
— С крачетата, с крачетата. — каза Хесер. — Ще запечатам Сумрака тук. За всеки случай.
Аз се повлякох след инквизиторите и Костя — ето кой беше щастлив да се махне оттук!
— Антоне! — повика ме Хесер. — Благодаря ти. Добре поработи. Мини при мен довечера.
Не му отговорих. Минахме покрай безучастните бодигардове и аз внимателно сканирах аурата на онзи, който ми се стори подозрителен.
Не, все пак не е Различен. Човек е.
Още дълго ще духам на студената супа…
Потъналият в размисли Витезслав мълчеше, оставяйки на Костя и Едгар да се справят с ключалките. Погледна ме само веднъж и попита:
— Ще ни почерпиш ли с кафе, патрулен?
Аз кимнах. Защо не?
Нали вършехме една и съща работа. И в локвата седнахме заедно — независимо от всички реверанси на Хесер по мой адрес.