Глава 7
Смешна компания — юноша-вампир от Дневния Патрул, двама инквизитори и Светъл маг.
И всички седят мирно в големия празен апартамент и чакат да кипне водата за нескафето в микровълновата печка. Дори на Костя разреших да влезе — и сега той седеше на същия перваз, само че от вътрешната страна.
Само на Витезслав не му се седеше.
— Отвикнах от Русия. — каза той, разхождайки се замислено до прозореца. — Отвикнах. Не мога да позная страната.
— Да, променя се страната! Строят се нови сгради, пътища… — възторжено започнах аз.
— Избавете ме иронията си, патрулен. — прекъсна моята тирада Витезслав. — Става дума за друго. Седемдесет години във вашата страна живееха най-дисциплинираните Различни. Дори Патрулите се държаха прилично…
— А сега всички са като отвързани? — прозорливо попитах аз.
Витезслав мълчеше.
Стана ми неудобно. Какъвто и да беше, този пражки вампир от Инквизицията, днес с плясък и пръски го хвърлиха в мръсната локва. За първи път виждам Инквизицията опозорена. Дори Хесер… не че се страхуваше от тях, но ги признаваше за непреодолима сила.
И изведнъж ги измами. Леко и изящно.
Нещо измени ли се в света? Инквизицията стана трета страна… просто една от страните в играта? Тъмни, Светли и Инквизиция?
Или Тъмни, Светли и Сумрак?
Стъкленото чайниче с вода закипя. Аз налях врялата вода в чашките, наредени на перваза. Извадих кафе, захар, пакет мляко.
— Городецки, ти разбираш ли, че днес бе нарушен Договора? — неочаквано попита Витезслав.
Аз свих рамене.
— Не си длъжен да отговаряш. — каза Витезслав. — И така знам, че всичко си разбрал. Някой от Нощният Патрул на Москва провокира Инквизицията към необмислени действия… след което получи право да привлече на страната на Светлината един-единствен човек. Не мисля, че той ще принесе много полза на Нощния Патрул.
И аз така мислех. Тимур Борисович няма да се учи да ползва Силата на Сумрака. Ще получи своето дълголетие, ще получи възможност да прави малки магически фокуси, да разкрива скритите замисли на деловите си партньори, да се избягва куршумите… Това му стига. Е, да предположим, че фирмата му редовно ще започне да превежда големи суми на сметката на Нощния Патрул. И самият бизнесмен ще стане малко по-добър, ще се заеме с някаква благотворителност… ще поеме издръжката на бялата мечка в зоопарка или на десетина сираци от детския дом.
Все едно. Не си струваше конфликта с Инквизицията.
— Безчестно! — тъжно каза Витезслав. — Използване на служебното положение за лични цели!
Аз неволно изпръхтях.
— Нещо смешно ли има?
— Струва ми се, че Хесер е прав. Вие наистина много сте се заседяли на канцеларска работа.
— Значи смяташ, че всичко е нормално? — попита Витезслав. — И няма повод за възмущение?
— Човек, дори и не най-добрият на света, ще стане Светъл. — казах аз. — Сега той няма да причини зло никому. Точно обратното. Така че защо трябва да се възмущавам?
— Остави, Витезславе. — тихо каза Едгар. — Городецки не разбира. Още е твърде млад.
Витезслав кимна и отпи от кафето си. Мрачно каза:
— Струваше ми се, че се отличаваш от цялото това Светло братство. Че за теб е важна същността, а не формата…
Тук вече се ядосах:
— Да, за мен е важна същността, Витезславе! А същността е в това, че ти си вампир! А ти, Едгар, си Тъмен маг! Не знам къде виждате нарушаване на Договора, но съм сигурен — към Завулон нямаше да имате никакви претенции!
— Светъл маг… — процеди Витезслав. — Адепте на Светлината… Ние само пазим равновесието, ясно ли е? И Завулон щеше да бъде изправен пред трибунала, само да беше помислил да направи такова нещо!
Но мен вече не можеха да ме спрат:
— Завулон направи много неща. Той се опита да убие жена ми. Той се опита да убие и мен. Той непрекъснато тласка хората към Тъмнината! Казваш, че някой от нашите е постъпил нечестно, като е измамил измамника? Това може да е нечестно, но е правилно! Вие непрекъснато се възмущавате, когато ви връщат ресто с вашите фалшиви монети… какво пък, това много лесно може да се промени. Просто започнете да играете честно.
— Твоята и нашата честност са две различни неща. — отрони Едгар. — Витезславе, да тръгваме…
Вампирът кимна. Остави недопитата си чаша.
— Благодаря за кафето, Светъл. Връщам ти поканата да вляза.
И двамата инквизитори напуснаха апартамента ми. Остана само мълчаливият Костя, седящ на перваза и допиващ кафето си.
— Моралисти! — злобно казах аз. — Или и ти смяташ, че са прави?
Костя се усмихна:
— Не, защо? Това и заслужават. Отдавна някой трябваше да смачка фасона на Инквизицията… съжалявам само че го направи Хесер, а не Завулон.